Преди разсъмване в Истанбул, по време на продължаващия свещен месец Рамадан, вярващи мюсюлмани с тюрбани се молят на килимчета и изричат стихове от корана. Необичайното в случая е, че вярващите се молят не в джамия, а в сграда, която официално е музей – „Света София”.

Построен на входа на протока Босфора и залива Златния рог, „Света София” се смята за архитектурно чудо и един от най-емблематичните паметници на човешката цивилизация, но също е и предмет на спор между мюсюлмани и християни.

Издигнат през 6 век по времето на Византия, храмът е бил мястото, където са коронясвани византийските императори, преди да бъде превърнат в джамия след османското нашествие през 1453 година. Тогава около византийския купол се появяват и минарета.

Впоследствие, през 30-те години на миналия век, сградата е превърната в музей по време на светското управление на Мустафа Кемал Ататюрк. „Света София” става място за съзерцание за хора от всички вероизповедания.

Но след идването на власт през 2002 година на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на сегашния президент на Турция Реджеп Ердоган, застъпниците на секуларизма се тревожат от перспективата „Света София” отново да стане джамия и нов символ на Турция като мюсюлманска нация.

Миналата година, при откриване на изложба, за пръв път от превръщането на „Света София” в музей преди 85 години, мюсюлманин рецитира там стихове от корана.

Но по време на тазгодишния Рамадан властите отидоха и по-далеч: обществената телевизия "Дианет" всекидневно излъчва на живо рецитации на Корана от различни имами. Никога откакто е била превърната в музей, „Света София” не е била използвана толкова интензивно.

Молитвите се четат рано сутрин, преди туристите да се струпат и да се наредят на дълги опашки, за да разгледат музея.

Тази дейност предизвика бурна реакция от страна на православна Гърция, която от години се притеснява от пълзящата ислямизация на „Света София”.

В комюнике на гръцкото външно министерство се казва, че „такава мания, граничеща с фанатизъм, да се извършват мюсюлмански церемонии в паметник, който принадлежи на световното наследство, е непонятна и показва липса на уважение и досег с реалността”. Изтъква се още, че подобни инициативи са несъвместими със съвременната демокрация и светското общество.

Гръцкият външен министър Никос Кодзияс е информирал ЮНЕСКО за начина, по който се използва „Света София”.

Вашингтон също се включи в полемиката и говорителят на Държавния департамент Марк Тонър заяви, че САЩ „насърчават турското правителство да запази „Света София” по начин, който зачита свързаните с нея традиции и сложната й история”.

Напрежението ескалира, когато говорителят на турското външно ведомство окачестви гръцките декларации като „неприемливи” и посъветва Атина да прилага религиозни свободи у дома. Турският представител обвини Гърция, че от години не дава разрешение за строеж на джамия в Атина и нарушава и религиозните свободи на мюсюлманското малцинство, което наброява около 100 000 души.