Руските атлети няма да могат да се състезават на Олимпиадата в Рио де Жанейро, реши Международната федерация по лека атлетика (IAAF) в петък. В историческо си решение ИААФ гласува да не снема наложената дисквалификация на цялата руска федерация по лека атлетика за участие в международни състезания, след като световната антидопингова агенция разкри през ноември, че в страната има развита допинг програма, покровителствана от държавата, включително с участие на службите за сигурност.

Световната антидопингова агенция (WADA) тази седмица обяви, че не е било разрешено на нейни служители, изпратени в Русия, да направят тестове на спортистите, както и че за заплашвани с тайните служби.

Руският министър на спорта Виталий Мутко определи решението като разочароващо и по негово мнение Русия е направила всичко, което може, за да отговори на изискванията на IAAF за вдигане на забраната. Той изрази надежда, че Международният олимпийски комитет ще "коригира" ситуацията.

Мечтите на "чистите атлети" са разрушени заради укорителното поведение на други атлети и служители, се казва в изявлението. "Те са жертвали години от живота си, борейки се да се състезават на олимпиади и сега тези жертви изглеждат напразни", допълва той.

Проблемът е в това, че руската система за борба с допинга толкова се е провалила, че да се определи кой е "чист" и кой не, е много сложно, заяви президентът на Международната федерация по лека атлетика Себастиан Коу на пресконференция след заседанието във Виена.

Той допълни, че в решението на IAAF няма никаква политика, тъй като правилата на играта са били абсолютно прозрачни и решението е било взето единодушно от 27-те члена на Съвета на IAAF.

Специална работна група на IAAF под ръководството на норвежеца Руне Андерсън трябваше да наблюдава как Русия изпълнява мерките на IAAF за справяне с проблемите. През март групата излезе със заключение, че все още остава "значителна работа". В сряда Световната антидопингова агенция излезе с нов доклад за допинг ситуацията в Русия, която е една от спортните супер сили в света, втора след САЩ по медали от Олимпийските игри през 2012 г.

Докладът посочва 52 нови случая на неуспешни тестове и описва неимоверни опити да бъдат избегнати и възпрепятствани тестовете или сплашвани представителите на организацията, дошли да ги извършат. От изложението може да се направи извода, че няма обрат в ситуацията с ширещата се употреба на допинг сред руските спортисти.

Руне Андерсън заяви на пресконференцията в петък, че въпреки значителния напредък, руските атлети все още не отговарят на критериите на IAAF по отношение на борбата срещу допинга и единодушното решение на съвета на ИААФ е, че наказанието остава. "Руските атлети не могат да участват в официални състезания от календара на IAAF", каза Себастиан Коу.

Ако атлетите от Русия не са били въвлечени в допингов скандал, по основателни причини – например, че живеят извън пределите на страната, не попадат под подозрения и ще могат да претендират за участие в международни състезания в качеството си на "неутрални" атлети, каза Андерсън.

Решението почти сигурно ще бъде оспорено

Решението на IAAF почти със сигурност ще бъде оспорено. Миналия месец руската атлетка Елена Исинбаева, която е световна рекордьорка на овчарски скок и двукратна олимпийска шампионка, се закани да заведе дело за дискриминация в съда по правата на човека.

Не е ясно дали Международният олимпийски комитет може да ревизира решението на IAAF. МОК има насрочено заседание във вторник, на което да обсъди трудното решение между колективната и индивидуалната отговорност. Президентът на МОК Томас Бах заяви, че организацията ще потвърди нулевата си толерантност към допинга, но отказа да коментира какво означава това по отношение на забраната за цялата руска федерация.

Решаващото заседание на МОК е насрочено на 21 юни. Санкцията обаче ще остане за всички останали международни състезания под егидата на ИААФ.

Антидопинговата асоциация разследва и Олимпиадата в Сочи

WADA провежда още едно разследване – за допинга на Олимпиадата в Сочи, след като Григорий Родченко, бивш директор на московската лаборатория, заяви миналия месец пред "Ню Йорк таймс", че той не само е давал допинг на руските атлети, участващи на игрите в Сочи, но също така заменял урината от тези допинг проби с помощта на човек, който според него е от руските служби за сигурност. Очаква се докладът на агенцията да бъде готов на 15 юли.

Окончателното решение на МОК по казуса с руските атлети едва ли ще бъде взето преди да излезе този доклад. Ако МОК потвърди решението на IAAF, то ще е безпрецедентно в историята на олимпийските игри. Досега нито една държава не е била спирана от участие заради спортни нарушения.

Германската федерация по лека атлетика поиска руските атлети да не бъдат допуснати до участие в Рио заради допинга. В същото време някои американски атлети се изказаха в тяхна защита и заявиха, че олимпийските игри няма да бъдат интересни без руските атлети и ще приличат на Олимпиадата в Лос Анжелис от 1984 г., които бяха бойкотирани от бившите социалистически страни.

Изхвърлянето на руските атлети от международни състезания стана след доклад на световната антидопингова агенция от над 300 страници, в който руското правителство бе обвинено в съучастничество при употребата на допинг и в прикриване на положителните проби.

Документът твърдеше, че не са открити преки писмени доказателства за правителствената намеса, а твърде много индиректни. Отбелязваше се и, че "ще е наивно да се заключи, че действията от такъв мащаб могат да се случат без изричното и безмълвно одобрения на руските правителствени власти."

Докладът се основаваше на множество свидетелски показания, които сочат, че агенти на ФСБ (руските тайни служби) са се намесвали в работата на антидопинговата лаборатория по време на игрите в Сочи. Документът допълваше, че "безпристрастността, преценката и независимостта (на контрола) са били компрометирани от действията на ФСБ в лабораторията".

Малко след оповестяването на тези заключения, световната федерация по лека атлетика изключи от състава си Руската федерация по лека атлетика. Тя трябваше да предприеме серия от мерки за да бъде прекратено наказанието й наложено от ИААФ.

Международната федерация създаде специална комисия, която през последните шест месеца следеше дали обещаните от руска страна мерки се изпълняват. Начело на комисията е норвежецът Рунe Андерсън. Задачата им беше да направят оценка на реформите на антидопинговата програма, а допинг лабораторията в Москва трябваше да изпълни няколко критерия, за да бъде възстановена акредитацията й.

Очевидно предприетите мерки не са били достатъчни, за да може 27-те членове на Съвета на ИААФ във Виена да вземат становище да не вдигат забраната.

Филмът на ARD

В началото на юни германската телевизия ARD излъчи документален филм, от който става ясно, че руският министър на спорта Виталий Мутко е помагал за укриването на положителни допинг-проби на спортистите. Филмът на Хайо Запелт бе излъчен на 8 юни. Обвиненията към Мутко се основават на текстове от писма на бившия ръководител на руската антидопингова лаборатория Григорий Родченко.

Родченков твърди, че руските лекоатлети, чиито тестове за допинг да били положителни, на Олимпийските игри в Лондон са дали рушвет на ИААФ в размер на 500 000 долара всеки.

"Определени хора се занимаваха с подмяната на положителните проби. Аз знам това за Олимпиадата в Лондон. Тогава струваше до 500 000 долара, за да се "освободи" спортист, приел допинг – за един човек. Спортистът даваше пари на треньора. И в Русия има човек, който по-нататък предава парите в ИААФ. Това е продажба на резултати от допинг тестове", казва Родченко.

Не сте ли агент? Защо работите против Путин и не признавате славата на Русия?

Спортният журналист Хайо Запелт коментира пред германския в. "Тагесшпигел", че цялата информация във филма му се потвърждава от разследването на WADA.

Той разказва, че руска журналистка му се обадила и му задавала въпроси не за разкритията за приема и укриването на допинг-проби при руските спортисти, а се опитвала да го провокира. "Тя ме пита дали не съм агент, който получава пари за своите филми, защо работя против Путин и защо не мога да призная славата на Русия", казва Запелт. В определен момент той загубил търпение и извел руския снимачен екип от залата.

"Аз имам голям опит с интервюта по целия свят, но трябва да призная, че в този случай не успях веднага да схвана, че този разговор е бил замислен изцяло и напълно като провокация", обяснява журналистът.

"По всичко личи, че със своя филм за разпространената практика за приемане на допинг и за корупцията в руския спорт, който, по същия начин, стига до висшите ешелони на властта, сме засегнали много чувствителен нерв на такава спортна нация като Русия. Аз получавам стотици мейлове и съобщения в Туитър, нерядко изпълнени с ненавист, някои съдържащи нескрити заплахи. Това никога не е случвало в професионалния ми живот. Аз съм спортен журналист, а не репортер, който води криминална хроника. Все още нямам чувството, че ме преследват. Но съм длъжен да кажа, че е всичко това е неприятно", казва Заплет.