От бюджетната 2017 г. правителството започва изпълнението на целевата програма за развитие на изотналатите райони, обяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова на четвъртата конференция "Региони в растеж". Тя се провежда във Враца и е организирана от в. "24 часа" със съдействите на СИБанк и "Газпром".

Програмата е насочена към Северозападна България, планинските райони и Странджа-Сакар, обяви Павлова. Вече са набрани проекти на стойност 565 млн. лв. и те трябва да бъдат изпълнени до 2025 г., разказа Павлова.

Половината от проектите са именно от Северозападна България, разказа министърката. Тя даде и примери какви инвестиции ще бъдат направени в региона. Във Враца има възможност общината в партньорство с бизнеса да изгради бизнес парк или логистичен център на територията на бившите казарми, посочи Павлова. "Ние даваме казармите на общината и тя влиза с апорт, а бизнесът и с инвестиции", обясни тя схемата.

Във Видин да бъде направена северната промишлена зона, в Белене - логистичен парк, университетки кампус в Плевен, индустриален парк в Мизия, да бъде създаден регионален туристически продукт, са част от проектите включени в специалната програма за изостаналите райони от Северозападна България.

"В този регион има огромен потенциал, природни дадености, възможности за бизнеса да се развива, съчетано с мерки в земеделието", заяви Павлова.

Регионалната министърка представи и възможностите за инвестиции в региона по Оперативна програма "Региони в растеж".

"Има 217 млн. лв. за регииона и това е само началото, защото тази сума е по само една от приоритетните оси", каза Павлова. Северозападна България е единственият район в страната, където за финансиране не са избрани по един голям и няколко малки града, а ще бъдат дадени средства за развитие на всичките 13 градски общини, заяви министърката. Целта на тези инвестиции е да се намали емиграцията.

"Първата ос на програмата е за градска среда - както каза кметът на Враца Калин Каменов, дайте ни асфалт и не ни мислете повече. Това са улици, паркове, площади, тротоари, подлези, надлези, градски транспорт, училища, детски градини и пр. По тази ос имаме резервирания ресурс от 217 млн. лв. за Северозапада", заяви Павлова.

"Втората ос е за по-малките общини, които получават пари за енергийна ефективност. Тук вече влизат абсолютно всички - Берковица, Белоградчик, Червен бряг, Никопол", изброи министърката.

23 млн. лв. целева инвестиция ще бъде насочена пък към развитие на образованието в региона. Тузи средства са за подкрепа на професионалните училища, които са 19 на брой. Общо за страната са отделени 120 млн. лв. за подкрепа на дуалното образование, посочи Павлова.

"Във всички населени места в страната финансираме реформата в спешната помощ. 163 млн. лв. са предвидени за спешните центрове на територията на всички областни градове плюс 178 малки градове. това е за ремонт на спешния център и закупуване на линейка или реанимобил. 400 линейки ще бъдат закупени в цялата страна", посочи министърката.

Вече започват и пътни проекти в северозапада за 65 млн. лв., посочи министърката. Тя изброи пътя Враца-Леденика, Плевен-Ловеч, Берковица, Оряхово, Дъбова махала - Монтана и пр.

Министърката разказа пред събраните в залата на общински съвет на Враца над 100 бизнесмени от региона и възможностите за нисколихвено кредитира, които дава Фондът на фондовете.

"Бизнесът и предприемачите трябва да имат повече инициатива. Общините вече обособиха зони за икономическо развитие. С тези 380 млн. лв заделени от програмата за финансиране на бизнес проекти можем да достигнем до 1 млрд. лв крайна инвестиция. По ДЖЕСИКА започнахме с 60 млн. и стигнахме 200 млн. лв.", посочи Павлова.

Правителството продължава и с пътните проекти. Първият приоритет до 2022 г. е довършване на магистрала "Хемус", следват вертикалните пътуща София-Видин, Русе-Свиленград и София-Калотина. За тези пет проекта заедно с тунела под Шипка е инвестиция от 5 млрд. лв., посочи Павлова. Изпълнява се и по-малка инфраструктура като ремонт на входа на Враца, където пътят бе пропаднал, ремонт на пътя в Димово, обходен път на Арчар и трасето Монтана - Видин. Включено е и довършване на прохода Петрохан.

"Наистина програмата да е за региони в растеж и средствата за региона да се усвояват и използват качествено", пожела си на откриването на конференцията кметът на Враца Калин Каменов.

"За съжаление Северозападът до момента не е пример за ефективно използване на европейските средства. Да не се налага да се връщат европейски средства и да се санкционират общините", допълни той.