МВР ще може по-лесно да проверява в интернет кореспонденцията ни и да проследява телефоните. Това ще става, когато е налице предположение, че изчезнало лице е станало или може да стане жертва на тежко престъпление (убийство, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, трафик на хора). Това реши на първо четене парламентът с промени в Закона за електронните съобщения, съобщи БГНЕС

В досега действащия закон компаниите, предоставящи електронни съобщителни услуги, съхраняваха данните ни за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Така извън приложното поле остава съхраняването и използването на данни с цел издирване на лица.

Приетата нова редакция на текста създава възможност да се ползват тези данни за целите на издирване на лице, за което има данни, че е станало или може да стане жертва на тежки престъпление. Така компетентните органи ще могат да използват информацията без да нарушават конституционно установените права на гражданите.

Представянето на информацията, съдържаща се в справките от операторите, е необходима за установяване и мястото на изчезване, лицата, с които е контактувал издирваният, лицата, които умишлено подават грешна или не информация по отношение на обстановката около изчезването, лицата съпричастни при изчезването и т.н.

Чрез данните компетентните органи получават информация за приблизителното местоположение на издирваното лице, за телефонните номера, които е набирало, за датата, часа и продължителността на проведените разговори.

Преди това по време на дебатите по промяната в закона Красимир Янков от БСП обвини управляващите, че предложените текстове са първа стъпка по ограничаване на правата на гражданите и по тях трябва да се произнесе Конституционният съд.

„Това сме го виждали в предишен мандат с премиер Бойко Борисов и вътрешен министър Цветан Цветанов. Сега се въвежда законова регламентация”, посочи Янков.

Станислав Иванов от ГЕРБ му отвърна, че когато говорим трябва да внимаваме какво казваме. „По ваше време какво направихте с МВР, нека да говорим експертно, а не политически”, призова той.

Петър Славов от РБ пък се обърна към БСП с думите дали си спомнят разработката „Червеи”, „когато бяха подслушвани протестиращи против кабинета на Орешарски”.

Все пак Славов обясни, че не му допадат тези текстове и се надява да бъдат ревизирани. „Прекалено са широки рамките за тълкуване, които дават текстовете. Ако някой реши утре да хвърля камъни по НС, това стичате ли се за тежко престъпление”, запита той.

Накрая думата взе и зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов и разясни идеята на промяната.

„Искането, което се подава от компетентните органи трябва да бъде мотивирано и трябва да съдържа правните обстоятелства за искане на тези данни и факти.

Право до този достъп се осъществява след разрешение на председателя на районния съд или упълномощени от него лица. Разпореждането на достъп също трябва да е мотивирано”, уточни Ципов.

По негови думи органите, които могат да искат достъп до данни са ГД „Национална полиция”, ГДБОП, Гранична полиция, Държавна агенция „Разузнаване”.

„Искането за достъп е за издирване на лица, за които трябва да има постъпил сигнал, въз основа на който компетентния орган да посочи пълните факти и обстоятелства, обосноваващи искането на достъп. Не трябва да се говори за полицейски произвол, след като става дума за мотивирано искане и съд, всичко се решава от съда”, допълни Красимир Ципов.