Въвеждането на задължителната оценка на въздействието на проектозаконите ще повиши качеството на законите.

През целия 10-годишен период, в който се занимавам с темата оценка на въздействието на законодателството и особено в последните 5 години от него, когато със съмишлениците създадохме Центъра за оценка на въздействието на законодателството не сме спирали да си задаваме простия въпрос защо у нас имаме стандарти за качество на хляба, сиренето, салама и ракията, а нямаме за законодателството – най-силният инструмент за управление, чрез който може пряко да се влияе на развитието на държавата, на обществото и на нашето бъдеще като цяло. Питали сме се и това как би се наричал закон, който не отговаря на минималните стандарти за качество. Примерно, както фалшивото сирене се нарича млечен продукт, а фалшивата ракия – спиртна напитка, дали фалшивият закон бихме могли да го наричаме „незакон” или „за кон” или нещо подобно ...

В един момент стигнахме и до елементарния отговор. Грубата му версия звучи така: българското законодателство не става за ядене от европейските граждани, а ЕС се интересува от това, което биха яли неговите граждани на територията на Съюза, т.е. като дойдат в България, например. Научната версия на същия отговор е следната: въпросите относно вземането на решения по регулиране в държавите - членки са въпрос на тяхното вътрешно право, в което при съблюдаване на принципа на субсидиарността ЕС няма право да се намесва. Така и стигнахме до извода, който в грубата си версия звучи така: каквото си надробим това ще сърбаме, а в меката, че това да въведем някакви стандарти за качество на законодателството е наше и само наше задължение и въпрос на избор на нашето поколение българи, останали да живеят в България, притежаващи интелекта и сетивата да осъзнаят тези истини.

А какво, всъщност, е качеството на българското законодателство днес? В началото на 2016 г. Националният център за изучаване на общественото мнение към Народното събрание публикува пълното издание на своето „Изследване на законодателната дейност през първата година от мандата на 43-то Народно събрание”, обхванало всичките около 360 законопроекта, внесени в НС за периода от началото на мандата на сегашния парламент до края на 2015 г. Цитирането само на няколко числа от него дават отговор на въпроса.

Само 6% от внесените законопроекти отговарят напълно на всички изисквания за съдържание на мотиви, предвидени в Закона за нормативните актове. Следователно останалите 94 % са брак - „незакони”.

При внушителните 96% от всички внесени законопроекти не са провеждани изследвания на ефективността или последващо оценяване на ефектите от законовата уредба, действаща в същата област на интервенция.

Делът на законопроектите, обосновани с позоваване на някакви данни от изследвания или научна експертиза, възлиза на 16% от всички внесени за периода законопроекти.

Общо 6% от всички, внесени законопроекти, съдържат информация за проведени публични консултации или обсъждания, организирани от вносителя по повод на предлагана законодателна интервенция.

71% от обхванатите в изследването законопроекти са внесени от народни представители, a 29% – от Министерски съвет. Само преди 10 години картинката е била точно обратната – 2/3 от законопроектите са били внасяни от МС и една трета от народни представители. На всички е ясно защо сега нещата са обърнати, защото в Народното събрание няма междуведомствено съгласуване, няма обществени консултации, не се спазват изискванията за мотиви и т.н. Днес, ако си депутат от правилното мнозинство, е по-лесно да напишеш закон и да го прокараш в Парламента, отколкото да излезеш пред обществото и да обясниш какво те е мотивирало да го направиш.

Така основните характеристики, с които се отличава българското законодателство днес, изведени на база представените официални данни за периода са: необоснованост, непоследователност, недостатъчна доказателствена и експертна обоснованост, липса на гаранции за защитеност на публичния интерес и т.н.

Измененията в Закон за нормативните актове, публикувани в Държавен вестник в началото на май 2016 г., които влизат в сила от началото на ноември 2016 г., имат потенциала да преодолеят по-голяма част от горните характеристики. Първо, с тях се въвежда задължителната оценка на въздействието на проектозаконите, независимо от неговия инициатор. Това означава по-високо ниво на планираност и предвидимост на законодателството - защото оценките се извършват на най-ранен етап – още при формирането на идеята за ново регулиране. Това означава и по-голяма легитимност и експертност на решенията по регулиране – защото оценките разчитат на данни, събрани включително чрез допитване до засегнатите и заинтересованите страни, които са оценени по експертен и безспорен начин.

Второ, със закона се регламентира една доста по-добре организирана система за обществени консултации с удължен срок за тяхното провеждане от 14 на 30 дни и със задължения за съставителите за даване на обратна връзка относно получените становища, приемането на едни и мотивите за отхвърлянето на други. На трето място, за първи път в българския законодателен процес се въвежда предварителния преглед за съответствие на проектите за нормативни актове, предлагани от МС с Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Съда в Страсбург, което представлява изпълнение на препоръки към държавата ни, отправяни неколкократно през последното десетилетие. 

-------------

Тони Димов e учредител и председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството (www.ria.bg). Той е юрист, доктор по право, защитил дисертация на тема „Оценка на въздействието на законодателството в Европейския съюз – същност, правна уредба и механизми” в Института за държавата и правото при Българска академия на науките в началото на 2014 г.