Енергиите на душата и нейната скрита биография, просъществувала и отвъд времето, ще ни покаже тази вечер от 18 ч. , в Националната галерия/Бившия царски дворец/, на откриването на изложбата си „Преминаване”, живописецът проф. Станислав Памукчиев, носител на националната награда „Владимир Димитров-Майстора” за 2016 г., предаде БГНЕС.

Ретроспективната изложба обхваща периода от последните му 35 г. и носи подзаглавие „Маркери по пътя”. Разположена е на втория етаж на двореца и огромните му платна и инсталации са поместени в цели 7 зали. Поканата е дошла от галерията с идеята известният ни художник да покаже на най-широка публика етапи от своето развитие, т.е. нещо като къса ретроспекция на творчеството си. Професорът за първи път се е изкушил да покаже и свои работи от най-ранни години - след завършването на академията, от първите му участия в изложби. Авторът е останал верен на стила си, творбите му веднага се разпознават, макар да е променил „езика, артикулацията, начина на представяне”, както сам казва.

Има една емблематична творба в изложбата, която живописецът е нарекъл „По реката”. В нея открояваща се фигура влачи лодка напред в тъмата, а в самата нея просветващ силует на човек се е изправил сякаш отвъд времето, болката, битовите несгоди, умората от живота. И не са ли това двата удивителни „Аз”-а, които носим в себе си и които в различни периоди вземат връх в душите ни? Единни и при това - разделени, вътре в себе си, символ на противоборството да успеем и да бъдем съхранени в духовната си извисеност? Всичко това е част от интимния свят на художника, който той не се свени откровено да покаже, да ни окуражи да бъдем искрени и към себе си. Може би, така се надява да се получи и нашето единение с неговия сложен, но честен прочит на съществуването…

Ако успея да „загубя” зрителя в лабиринта на изложбата, ще бъда много щастлив, споделя проф. Станислав Памукчиев. А това, че асоциациите в творбите на изложбата ми са плашещи, е резултат от желанието да бъдем извадени от себе и да станем функция на едни други воли. Човек се плаши, когато не може да се разпознае, когато му е чуждо наоколо, казва той. Скрито се надявам да докосна зрителя по-дълбоко, отколкото той самия се усеща. И ще успея да го направя преди той да е разбрал защо и как. А пък, ако успея, той да отнесе нещо оттук за себе си и след това да го мисли поне два дена, ще съм истински щастлив, признава живописецът.

Мисля си, че в по-ново време все по-често ще се усеща кризата на самоидентификацията, споделя художникът. И аз особено много настоявам нещата ми, макар и съвременни, да носят нещо дълбоко като температура, като тембри от родовата памет и от родното място, което ни е формирало, добави той. Държа на тази моя балканска самоидентификация, подчертава проф. Станислав Памукчиев.

Радва ме в ретроспективната ми изложба, че първо стигнах до нея, казва художникът. И продължава размислите: доволен съм, че почти всичките си намерения успях да реализирам. Иначе тепърва ще се опознавам, ако се опитам да се погледна отстрани чрез платната и инсталациите си. Под тази груба на пръв поглед материя на боите, пепелта, мрежата, тензуха, канапа, телта, восъка, които използвам, си стои романтикът и живописецът в мен. През моите платна прозират и учителите ми - продължавам да се вълнувам от испанската живопис, от Веласкес, от холандската реалистична живопис, от Рембранд, от Ван Гог… Духовно принадлежа към този духовен ареал. Иначе с новото време идват други начини на изразяване- бях любопитен „да изляза” от картината, да наруша нейната картинност, нейното илюзорно триизмерно пространство,да я превърна в обект, а от обекта да мина към инсталацията…И след това да се върна пак към картината. Моето удоволствие в работата ми е, че мога да се разположа в един много широк диапазон от фигуралната картина през метафората до чисто абстрактната и концептуална стилистика, признава художникът. Интересно ми е дори и мястото, където правя изложба. Днес тук, в Националната галерия, предизвикателството е , че влизам в една барокова среда, а моята естетика е на другия полюс - буцата пръст, примерно, споделя творецът.

Огромна е жизнената и духовна сила на моите учители, казва проф. Памукчиев. В този смисъл ти не ги избираш, а твоят избор към тях не е благодарение на твое познание, защото той е дълбинен избор. Бил съм дете, когато съм видял платната на Рембранд и на много изначално, подсъзнателно ниво, съм направил своя избор за посоката в изкуството, признава той. Не съм си харесал Леонардо, харесал съм си Рембранд, добавя простичко.

Днешното ми „влизане” в двореца е замислено на контрастния принцип, дори се пошегувах с директора на галерията, че ще я вкарам „в ремонт”. Но това събуди в мен и спортна страст, откровен е авторът.

„Преминаване”-то на проф. Станислав Памукчиев ще се състои днес в 18 ч. пред неговите почитатели и приятели. Но голямото преминаване предстои на нас, зрителите, пред неговите платна и инсталации, на нас, които все още не сме заразени от лесните рецепти за себепознание от масовата култура и подвеждащите съвети за безкрайния празник на слепите духом.