Все още никой не е поел отговорност за терористичния акт в Анкара отг 13 март (загинаха 37 души), а Турция очевидно постепенно се приближава към гражданска война. Президентът Реджеп Тайип Ердоган на свой ред продължава да следва своята агресивна авторитарна линия. Защо се получи така? И кой е виновен? Експертът Байрам Балджи предлага свой отговор, който не съответства с днешните тенденции в медиите.

Каквато и вина да лежи върху президента на Турция (нееднократни посегателства срещу правовата държава, поляризиране на обществото и т. н.), решаващата роля, според него, изигра войната в Сирия: “Турция изпитва върху себе си последствията от нея. Но нима би могло да е по-различно? Двете страни имат обща граница от 900 км., почти обща история, големи общини с кюрди, сунити, алевити. През Турция и Сирия преминават едни и същи линии на междурелигиозно разделение.“

Байрам Балджи се е родил в Мардин в Южна Турция, а е израснал във френския Монбеляр. Работил е във Флоренция, Истанбул и Баку, бил е начело на френския институт за Средна Азия в Ташкент от 2006 до 2010 г., а след това се е преместил във вашингтонския Фонд “Карнеги”.

Неотдавна той се върна във Франция в Центъра за международни изследвания на Парижкия институт за политически изследвания. Предмет на работата му са отношенията между исляма и политиката в постсъветското пространство и Турция в нейното регионално обкръжение (Кавказ, Средна Азия, Близък изток).

Четири фронта, свързани със Сирия

“Турция се оказа под удари, независещи от нейното ръководство”, твърди Байрам Балджи. „Усложненията във връзка със сирийската криза и изострянето на ситуацията в региона станаха причина за все по-голямото високомерие и засилващ се авторитаризъм на президента Ердоган, макар намеци за авторитарност да могат да бъдат проследени и до сирийската криза. “Ислямска държава” (ИД ), ПКК и „Паралелната държава“ (движението на живеещия в САЩ опозиционен ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен) са трите главни предизвикателства, трите фронта, с които на президента му се налага да се занимава. Ситуацията на всеки от тях се изостри във връзка с войната в Сирия, да не говорим за четвъртия фронт – руския.“

В началото на 2011 г. Анкара дълго и безуспешно се опитваше да убеди Дамаск да проведе реформи. Осъзнавайки, че режимът е против каквито и да било промени, Турция, както и нейните западни съюзници начело с Франция, поставиха пред себе си ясна цел: колкото се може по-скоро да бъде свален сирийския диктатор, както се случи в Либия с Муамар Кадафи.

„На турците им се струваше, че това си струваше даже обединение с определени религиозни структури. Главното беше избавяне от Башар Асад, който може да разиграе кюрдската карта срещу Турция.“

“Ислямска държава” - съюзник?

Т.е. моят събеседник оправдава радикалната политика на президента на Турция, който пропусна в Сирия хиляди екстремисти и фактически превърна Турция в тилова база на ИД, за което той беше критикуван яростно от публициста Кадри Гюрсел?

„Турция в действителност не се е борила срещу ДАЕШ, това е факт“, признава Балджи. „И сега не се бори. В Турция няма мотиви и интереси за това открито да влязат в конфликт с тази терористична групировка. Но тя се зароди в Ирак и се подхранва от сирийската криза – и в това число от Башар Асад, който, както е известно, е освобождавал от затворите радикални ислямисти, за да очерни и отслаби умерената опозиция. В резултат не й остана друг избор, освен да тръгне по радикален път.“

Но това не обяснява ли подобно мълчаливо одобрение от страна на Анкара към радикалите от ИД към обективен съюз между тях? ДАЕШ се бори в Сирия срещу активистите от кюрдския Демократически съюз (ДС), докато Турция воюва с ПКК на своя територия. На свой ред Башар Асад и Владимир Путин разиграват кюрдската карта срещу Ердоган. В цялата тази неразбория САЩ и Европа се явяват съюзници на ДС против ДАЕШ, което играе в подкрепа на плановете на ПКК, главният враг на Турция.

„От началото на войната в Сирия ПКК кардинално промени стратегията си. Тя се възползва от полученото по време на преговорите с Анкара примирие, за да се укрепи и въоръжи, макар и да обеща да се изтегли от територията на Турция и да сложи оръжие. В определен момент правителството нямаше друг избор, освен да започне военна намеса, за да прекрати надпреварата за въоръжаване и сепаратисткия процес. В частност правителството забеляза, „е ПКК започна да формира паралелна държавна система в югоизточните райони на Турция.“

Всичко това се превърна в седмици боеве между турската армия, спецчастите и млади активисти на ПКК в югоизточните райони на страната. Истинска гражданска война. Разрушени са цели квартали, хората се спасяват с бягство. Убити са около хиляда човека. Започнатият в миналото от самия Ердоган мирен процес сега е погребан.

Под ударите - експерти и журналисти

Само че репресиите в Турция се стовариха не само върху хиляди въоръжени симпатизанти на ПКК. Неотдавна бяха възбудени административни и наказателни дела срещу 669 от 2 212 представители на университетските кръгове, които „са виновни“ с това, че се подписаха под петиция за мир.

А президентът Ердоган се нахвърли върху Конституционния съд заради решението му от февруари за журналистите Джан Дюндар и Ердем Гюл, които до този момент бяха прекарали по 92 дни зад решетките по обвинение в „шпионаж“. А то гласеше, че са публикували снимки на пътуващи към Сирия камиони с оръжие през 2014 г.

„Тези камиони бяха съпровождани от турските специални служби, но на нас не ни е точно известно накъде се отправяха. Може би те са били предназначени за сирийската опозиция или за туркмените, или салафитите, но за нерадикални движения. Така постъпваха и други държави. Това не е забранено. Освен това тези фотографии, без съмнение, са били предадени от полицаи от движението на Гюлен, бившия съюзник на Ердоган. Снимките станаха нов инструмент в неговата борба с президента Ердоган, когото се опитва да свали. Скандалът навежда на мисълта за това, което беше около Асанж, Сноудън, Менинг...“

Използването на бежанците

Още едно последствие от войната в Сирия стана приливът на бежанци в Сирия. От самото начало на сирийския хаос президентът на Турция поиска да бъде установена буферна зона в северна Сирия за тяхното разполагане. В началото Франсоа Оланд подкрепяше тази инициатива, но в крайна сметка Западът я отхвърли поради руското вето.

Въпреки това Турция не затвори границата. Тя отдели 1,5% от своя БВП за приемането на 250 000 бежанци в лагери, като при това на територията й сега се намират 2,7 млн. сирийци. Няколко десетки хиляди от тях все още се стремят да се отправят към Европа по море (турската брегова охрана досега е извадила телата на 5 600 души), което се превръща за Анкара в средство за оказване на натиск. Турция използва трагедията на бежанците, за да постигне напредък по редица въпроси в отношенията си с ЕС (процеса по присъединяване, безвизов режим и т. н.).

„Наистина е така, това е срамно и обидно за нещастните бежанци. В същото време международната общност не успя да предприеме нищо, а голяма част от отговорността за случващото се лежи върху Русия, защото заради нейните бомбардировки и запазването на власт на Башар Асад, казват бежанци, те никога няма да могат да се завърнат по домовете си. При такива условия на тях не им остават много избори, освен да отиват в Европа.“

Планът на Путин

След 25 г. разграждане на руското влияние, Путин пожела да вземе реванш от Запада в Сирия, смята експерт. Засилването на стреснатите от притока на мюсюлмански бежанци крайнодесни партии в Европа с последваща изолация на Турция от ЕС и НАТО – всичко това е част от руската стратегия.

„По всичко личи, че планът на Путин да контрира Запада чрез сирийската криза и миграционните потоци работи.“ При това толкова добре, че на 14 март той даже обяви изтегляне на войски. „В крайна сметка Европа ще бъде принудена да свали санкциите, които наложи на Русия след украинската криза. При това се запазва рискът от изолация на Турция, но нейната сирийска политика, независимо от всички грешки, се отличава със стабилност.“

Байрам Балджи е на мнение, че е време европейците да престанат да критикуват „шантажа“ на Ердоган, който иска за себе си множество ползи (финансова помощ, либерализиране на визовия режим и възстановяване на процедурите за присъединяване към ЕС) срещу по-строг граничен контрол. Европа се нуждае спешно да преразгледа политиката си по отношение на Русия и към сирийската криза.

В крайна сметка точно за това той говори на срещи с френски сенатори и депутати. /БГНЕС

----------------

Анализът на Ариан Бонзон е публикуван във френската интернет медия Slate.fr