Бившият директор на завода за трамваи “Трамкар” Христоско Вретенаров заплашвал секретарката си, че ще каже на мъжа ѝ за връзката им, ако не му прехвърли бизнеса си

Четири години след като Върховният касационен съд прати в затвора за присвояване на 670 242 лв. бившия директор на завода за трамваи “Трамкар” Христоско Вретенаров, той отново напомни за себе си.

Сега е подсъдим по ново дело, близо 9 г. след като се разплака в кабинета на тогавашния кмет на София Бойко Борисов и призна, че е вършил злоупотреби с общински пари.

Оказа се, че след като е излязъл от килията, първият и доскоро единствен осъден общински шеф (от зимата в затворническото общежитие в Казичене търка нарове и емблематичният шеф на “Топлофикация София” Валентин Димитров - Топлото б.а..) не си е губил времето.

Обвинен е в изнудване на своя бивша подчинена, която му била любовница преди години, за да му прехвърли бизнеса си.

Жената му подала ръка в труден за него момент, но вместо да ѝ отвърне с благодарност, 54-годишният Христоско я заплашвал, и то не един или два пъти, а цели 2 години.

Той твърдял, че уж притежава нейни еротични снимки и ще разкаже на мъжа ѝ за извънбрачната им връзка. Затова от април 2015 г. Христоско е с обвинение за изнудване. Преди седмици делото бе внесено в Софийския градски съд. Предстои съдия Петя Крънчева (тя гледа и мегаделото срещу Вальо Топлото за пране на пари и данъчни измами б.р.) да го насрочи за разглеждане.

 

Ако бъде признат за виновен, той може да получи затвор от 5 до 15 г., глоба от 5 до 10 хил. лв. и конфискация до 1/2 от имуществото.

Христоско и Марта Дамянова (името на жената е сменено - б.а.) се познавали от повече от 15 г. Двамата работели в “Трамкар”.

Той бил

директор,

а тя негова

секретарка

В годините, когато Христоско бил шеф, между двамата припламнала искра и те поддържали интимна връзка. Любовните им отношения приключили с изгонването на Христоско от “Трамкар”.

През 2011 г. жената се впуснала в частния бизнес и създала собствена фирма. Тя сключила договор с Българския спортен тотализатор за игри на късмета. Бизнесът на Марта потръгнал и от февруари 2012 до септември 2013 г. открила четири тотопункта.

Нещата вървели добре до момента, когато на хоризонта се появил Хритоско и стъжнил живота на бившата си любовница.

Кошмарът за Марта започнал малко след декември 2012 г., когато Христоско излязъл от затворническото общежитие в Казичене.

Един от първите хора, които потърсил, била Марта. Той ѝ звънял настоятелно по няколко пъти на ден, за да му помогне да си стъпи на краката. Жалвал се, че бил изоставен от всички познати и приятели.

Понякога смирено я молел, друг път гневно я заплашвал.

Видяла се в чудо, Марта го назначила на работа в своята фирма.

Минали обаче само няколко месеца и

претенциите

на Христоско

нараснали

Той не бил доволен от това да е обикновен служител във фирмата на бившата си любовница, а поискал да сложи и ръка на бизнеса ѝ.

Претенциите му валели една след друга. Първо настоявал да стане управител, после искал тя да му прехвърли фирмата си.

Мераците на Христоско били съпроводени със заплахи.

“Ще ме принудиш

да взема

радикални мерки

Ще се наложи да се разправя с теб”, пишел той в есемесите си. Основната му заплаха била, че ако не получи тотопунктовете, ще разкаже на съпруга на Марта, че жена му е имала любовник през семейния им живот.

Марта освободила Христоско от фирмата и прекъснала всякакви контакти с него. Той се кротнал за седмици.

След 2 август 2013 г. атаките отново били подновени и дори станали още по-арогантни. Христоско настървено я търсел по телефона и повтарял, че ще разкаже всичко на съпруга ѝ.

Разбира се, Марта нямала никакво намерение да му дава управлението на фирмата, която създала с труд.

Христоско обаче бил като обсебен от фикс-идеята и не мирясвал.

Той ѝ звънял по

20 и повече пъти

на денонощие

Не се спирал нито в ранните, нито в късните часове, като предпочитал времето, когато тя си била вкъщи. Тогава я заливал със солидна порция заплахи, че ще я унищожи. Надявал се разговорите им да бъдат подочути от мъжа ѝ.

Христоско твърдял, че има нейни голи снимки, които ще изпрати на съпруга ѝ и ще ги пусне в интернет.

Марта, която вече била близо 50-годишна, лично не ги била виждала, както и не помнела, да си е правила подобни фотоси по време на любовния им период.

Когато жената не му отговаряла, бившият общински шеф звънял на съпруга ѝ и искал да говори с нея. С всеки изминал ден поведението на Христоско ставало все по-арогантно.

В началото на март 2014 г., когато видял, че тя няма да му отстъпи бизнеса си,

ѝ поискал

7000 лв., за да

си купи

спокойствие

Уверил я, че след като му даде парите, повече няма да я притеснява.

Няколко пъти двамата се срещали в заведение за бързо хранене в столичен мол.

Между 1-и и 23 март те уточнявали как да стане предаването на парите.

Така се стигнало до 24 март 2014 г., когато Марта

подписала

разходен касов

ордер на името

на Христоско за

сумата 3500 лв.

Там било записано, че основание за плащането е аванс по договор.

Всъщност между нея и Христоско нямало никакъв договор, но истинската причина - купуване на спокойствие, не можела да бъде посочена в документа.

Предаването на ордера станало в присъствието на счетоводителката на Марта.

Сумата обаче се оказала недостатъчна за бившия общински шеф. “Ако не ми дадеш пари, ще видиш кой съм”, продължавал да нарежда той. Твърдял, че ще “използва всичките си връзки, за да унищожи както нея, така и близките ѝ.

Жената съвсем сериозно се уплашила, защото той станал особено настъпателен. Преследвал я по автобуси и тролеи. Причаквал я близо до тотопунктовете. Почти всеки ден уж случайно се срещал с нея.

При едно от “случайните” им вижданияХристоско я предупредил, че има три дни да му плати останалите 3500 лв. или да му прехвърли тотопункт.

Това се случило през декември 2014 г. На третия ден отново я издебнал, за да я предупреди, че трите дни са изтекли и трябва да даде парите.

Няколко дни по-късно съпругът ѝ получил анонимно писмо в службата си, че жена му прелюбодейства с адвокат, който движел техни семейни дела. В разговор с мъжа си Марта отрекла това да е вярно.

Върхът обаче бил в началото на януари 2015 г.

Мъжът ѝ

получил

ново анонимно

писмо в

работата си

В него се разказвало за аферата на жена му с Христоско. Човекът се поболял и изпаднал в депресия, наложило се да бъде лекуван.

Когато истината излязла наяве, бившата любовница на Христоско вече нямало какво да крие. Тя подала сигнал в полицията в началото на пролетта на 2015 г. Униформени претърсили дома на Христоско и иззели компютъра и телефона му. Назначени са технически експертизи, които трябва да кажат дали в тях има еротични снимки, с които той държал в шах секретарката си.

В момента Вретенаров е на свобода срещу гаранция от 1500 лв.

Признава за далаверите в “Трамкар”, но отрича да е присвоил парите заради хазарт

Макар малцина да помнят Христоско Вретенаров, трагикомичният шеф на вече несъществуващата общинска фирма “Трамкар” ще остане в историята като първия и близо 9 г. единствен осъден за злоупотреби с общински пари.

Вретенаров е обвинен за източването на 670 242 лв. от завода за производство и ремонт на трамваи в края на 2007 г. Окончателно е осъден на 2,5 затвор през януари 2012 г.

Аферата “Трамкар” гръмва, когато кмет на София е сегашният премиер Бойко Борисов. Тогава се разплитат и други общински далавери. С обвинения се сдобиват още шефовете на “Софийски имоти” Тошко Добрев и на “Топлофикация” Валентин Димитров - Вальо Топлото.

Едно от делата срещу Добрев още е в Софийския градски съд, по други две бе оправдан, а едно ВКС прекрати поради давност.

Вальо Топлото от няколко месеца е в затворническото общежитие в Казичене за похарчени общински пари за джакузи, ядки, сладкиши, синьо сирене и маркови питиета.

По дело за валутни престъпления Топлота бе оправдан, а другото му дело - за данъчни престъпления и пране на пари, се точи в Софийския градски съд.

Историята на родения през 1961 г. в Златица Христоско Вретенаров, който работи в “Трамкар” още от 90-те години на миналия век и е назначен за шеф през 1998 г., обаче е неповторима.

За разлика от други бивши общински шефове, които отричат да са извършили престъпление, той сам със сълзи на очи признава за далаверите в общинската фирма.

Разкаянието прави пред Бойко Борисов в кабинета му, докато е кмет.

Самият Борисов първи съобщи в интервю за признанието на Христоско в интервю за Николай Бареков.

Пред тогавашния кмет Христоско се оправдал, че бил изнудван да извърши престъплението от бившия шеф на друга софийска фирма - “Столичен електротранспорт” Йордан Василев. В скандала той набърка и съпругата на Василев. По-късно “Трамкар” се вля в това дружество.

Според твърденията на Христоско условието било “Трамкар” да получава поръчки за ремонт на трамваи и тролеи и да прави отчисления.

Разследването на далаверите на Христоско бе поверено на прокурора Андрей Андреев, който тогава бе в Софийската градска прокуратура, а сега е в спецпрокуратурата. Той го довежда до успешен край, след което Христоско е осъден на 2,5 г.

Според разследващите точно извършеното от бившия общински шеф е съсипало “Трамкар”.

Христоско, за когото познатите твърдят, че в живота го раздавал бохем, категорично отрича да е похарчил парите по казина и ротативки.

В разгара на скандала се появиха и твърдения, че покрай хазарта той задлъжнял на много хора. Христоско отвърна, че играел само на тото. След като започва да се разплита аферата “Трамкар”, той бе освободен от работа и се вля в редиците на безработните.

По собствените му думи се бил отдал на домакинска работа и се занимавал предимно с жилището си. Работел и на парче.