Студентите в специалности като икономика, право и медицина тази и следващата година няма да имат право на евростипендии, както досега. Причината е решението парите да бъдат насочени само към специалности, които са приоритетни за държавата и от които има остра нужда на пазара на труда.Идеята е чрез тези стипендии да бъдат стимулирани повече студенти да кандидатстват в тези направления, както и образованието да бъде направено по-достъпно и качествено. Тази идея е залегнала още в Стратегията за висшето образование, приета от парламента, пише "Стандарт". Новото решение отговаря и на критиките на Европейската комисия, че отпускаме европарите на калпак и без добавена стойност. Този проект е обсъден и с ректорите и одобрен от тях.

Приоритетните направления, утвърдени от държавата, са общо 32. Сред тях са предимно инженерни и природни науки, енергетика, архитектура, агрономство, ветеринарна медицина.

В списъка са и всички изкуства, както и педагогиката към която напоследък държавата проявява особена грижа поради факта, че в следващите години се очаква да се пенсионират около половината български учители и образователната система да се оголи откъм кадри. Студентите от специалностите право, медицина и икономика обаче ще имат право да кандидатстват, както и преди, за наградите, които се дават за специални постижения.

Сумата, която Европа отпуска за стипендии, е 26 милиона лева. Те са предназначени за летния семестър на тази учебна година и за двата семестъра на следващата. Очаква се да бъдат раздадени 151 500 стипендии, както и 30 300 специални награди. Евростипендиите са по 120 лева на месец, или общо 600 лева, които се превеждат накуп. Наградите са по 200 лева.

Кандидатстването започва днес и завършва на 30 май. Списъкът на класираните студенти ще бъде изнесен на 21 юни, а самите пари ще бъдат преведени по картите на студентите до 15 юли. От МОН разясниха, че кандидатстването ще става онлайн през портала за студентските стипендии, но на финала студентът отново ще трябва да разпечата вече готовия формуляр и да го завери в университета. Това се прави, за да може висшето училище да завери успеха на студента, кандидатстващ за евростипендия. На това имат право всички студенти с успех над Добър /4,00/, включително и чуждестранните. На практика обаче в последните години стипендиите стигаха само за хора с много висок успех. В някои от университетите дори в класирането попадаха само пълни отличници.

Всяко висше училище ще има квота за броя студенти, които могат да бъдат наградени с евростипендия, като след това то ще разпределя квотите към отделните специалности. То обаче не може да се намеси в крайното класиране и да пренареди списъка, който ще бъде по успех. От МОН предупредиха, че ако в последната фаза, тоест през летния семестър на следващата учебна година, отпуснатите пари не достигнат за всички, които ги заслужават, ректорите ще могат да определят допълнителни вътрешни правила - например да въведат и семейния доход като основание за класирането. 

Проблем с недостигащите пари имаше през предишния период на тези стипендии, когато средствата бяха изчерпани заради многото кандидатствали отличници. На финала се наложи някои от университетите да доплатят пари за стипендии от собствените си бюджети, за да няма ощетени младежи.

Наградите за специални постижения пък са предвидени за студенти, показали високи и оригинални резултати в науката, инженерно-техническите дейности, педагогическите науки, иновациите и предприемачеството, изкуството

културата и спорта. За тези стипендии са предвидени малко над 6 млн. лв. Всеки студент може да кандидатства в рамките на семестъра най-много за три стипендии, което отново прави 600 лева. От тях могат да се възползват младежи от всички специалности. Младежите плащат таксите си с тях.

За първи път тази година парите за евростипендиите идват не от оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", а по новата програма "Наука и образование" за интелигентен растеж", която стартира неотдавна. От МОН отчетоха, че за осемте години от 2008 г. насам, през които е действал проектът, до момента под формата на стипендии са раздадени над 177 милиона лева, като сумите са нараствали всяка година. В първата фаза средствата са били около 39 милиона лева, във втората - 46 млн., а в третата вече са били над 91 милиона лева. 

Проведена е и анкета сред студентите, които получават тези стипендии, за какво ги използват най-често. Обикновено средствата отиват за таксите за обучение, нови учебници и пособия или компютри. По-малка е групата студенти, които казват, че са използвали парите за пътувания.