Мисля си, че българските имена трябва да бъдат красиви и да продължим традициите на нашите предци. Енергийната сила на българите е в това - в родното място: билките да са под краката ни, а името ни да е живяло преди нас. Природата и държавата ни са заварени, но ние сме в положение да имаме чудесна природа, а да нямаме стабилна държава.

Роден съм далече от България, в Москва, кръстен съм на един мой чичо, който е починал млад, но наследих това име и част от митовете, свързани с него. Чичо ми е завършвал медицина, когато го е застигнал тъжния му край, баща ми, негов брат, също бе лекар. Оказва се, обаче, че толкова често срещаното име Георги е много екзотично. Свети Георги е живял 300 г. след Христа, във времето, когато християните са изтребвани. Тук, в София, имаме ротонда на Свети Георги от 4-ти век, само десетилетия след смъртта му, в нея се предполага, че се е провел и Вселенският събор на Сердика. А Средец и Сердика не са случайни имена за нашата столица - те означават център, средина. И имат символен смисъл.

И не знам защо непрекъснато се говори за житията на различни светии, истинското название би трябвало да бъде мъченичество. Тъй като всички, които са търпели несгоди в името на вярата са били унищожавани физически по най-жесток начин. Такъв е и Свети Георги - три пъти е бил умъртвяван. Бил е известен пълководец по времето на Диоклециан, който пък през цялото време се е опитвал да го склони към езичество. Първото му мъчение е истинско безумие. Имало е едно колело на мъченичеството, върху което са връзвали непокорни християни и върху него е имало стъргало с набити остри пирони, които са минавали през тялото по един жесток начин. Това е първата смърт на Свети Георги, от която Исус Христос го спасил с молитва. Втората му смърт е в негасена вар, от която пак го вадят полумъртъв, но възкръсва. А третото му мъченичество е свързано с изтезание в железни ботуши, нагрени до червено, в които отново е имало пирони, но и от това е бил спасен. В крайна сметка през 303 г. окончателно е бил осъден от Диоклециан на смърт и докато са изтръгвали живота му около него са се случвали чудеса. И те са привличали огромни маси хора, които са се превръщали в християни след това. За да бъдат подложени на гонения и мъчения заради избора си.

Нищо не е от естествен порядък - че в София е ротондата на Свети Георги, че Вселенския събор е бил тук - още в древни времена се е усещало, че мястото е свещено.

Нашата история не случайно е толкова особена и тежка. Дори в близките времена - да кажеш, че сме били в робство няколко години, а то цели 500! „Играем си” с големи величини и измерения. Защото святото място България не е случайно - ами вземете за пример само варненското златно съкровище, което е на 6000 години, което говори за високо цивилизационно равнище на местните хора. Всички тези исторически събития и находки са създавали висок дух и нравственост на фона на непримиримост сред хаоса на времето. Такива горди хора са жертвали живота си за едната вяра и достойнство.

Свети Георги е увековечен по най-различни начини. Държава дори носи неговото име - Грузия или Джорджия, където има 365 манастира и църкви с неговото име, съизмерими с броя на дните в годината.

Когато говорим за Свети Георги трябва да знаем, че той не е само православен и християнски светия. Дори мюсюлманите го признават, има негов, бих се изразил така - римейк в Корана.

В България днес човек може да срещне всякакви екзотични имена, особено в Северозападна България, но има българи верни на традициите и аз наистина се радвам, че моята внучка, която скоро ще стане на два месеца носи името Георгия. Нито съм избирал аз името, нито съм им го налагал, но младите са харесали това име. Обяснявам си това с аурата – човек не може да си избяга от името.

Днес наистина сме в демографски срив, но българите бягат от земите си от материалния дискомфорт, не от друго, а не знаем, че родината ни е спасение и убежище. Нямам пред вид само пророчествата на Дънов или на баба Ванга, но и сегашни мъдри възрастни хора казват - връщайте си в България, защото тук е силата ви.

Твърде много жертви е дала страната ни, за да я има, твърде много са духовните сенки, които са над нас и ни пазят, твърде дълго България не си е сменяла името, докато държави и империи са отивали в небитието.

За съжаление, въпреки че Бог ни пази, винаги сме се организирали за борба с доброто, а трудно ставаме единни, за да победим злото. 

---------------------

Георги Стоянов, кинорежисьор, сценарист, писател, дипломат. Следва в Москва и Париж. Режисьор е на над 15 игрални фирма, между които „Константин Философ”, „Щурец в ухото”, „Птици и хрътки”, „Трета след слънцето” и др. Два мандата има на председател на Съюза на филмовите дейци, бил е културно аташе в САЩ. През 2011 г. публикува своя монументален роман „Ваучер Калифорния-Гулаг”, в който разказва за съдбата на своя баща.