Ако и вие сте един от късметлиите, имали възможността да направят покупка на къща в Русе и региона, то нашата статия ще ви бъде от полза. В повечето случаи, когато човек се сдобие с нов имот, решава да го реновира, да го освежи и да „позатегне” някой елементи. Така жилището придобива и емоционална стойност, тъй като в него са вложени не само пари, но и собствен стил и идеи.

Всяка сграда се нуждае от подходяща „дреха” – това е външната мазилка. Нейната основна функция е да предпазва сградата и да изолира помещенията от външните влияния. Освен това, тя има и своята много важна естетическа задача. Никак не е трудно да я положите и сами, стига да следвате прости инструкции.

По своята структура, външната мазилка се състои от три слоя – един за прилепване към основата, един по-дебел – същински и последен, външен, финален слой. Много е важно да знаете, че приготвянето на различните разтвори, предназначени за всеки един от трите слоя на мазилката, трябва да се прави точно преди полагането им. Причината за това е, че тези разтвори бързо изсъхват, ако са изложени продължително време на въздух, особено при по-топло време.

Слоят за прилепване към основата на сградата се нарича още хоросан. По състав той е богат на цимент, но консистенцията му е доста рядка. Полага се с мистрия, като се нахвърля върху стената. Ако стената ви е ронлива, ще се наложи първо да заковете върху нея специална метална мрежа /грияж/, за да се задържи по-добре върху нея хоросанът. По ъглите и чупките на сградата, или пък по някоя колона, се закрепват вертикални ограничителни дъски. Те определят дебелината на мазилката и гарантират прави ъгли. Стената се навлажнява и хоросанът се нахвърля в пласт от около 3-4 мм дебелина. Формира се неравна, грапава повърхност. Тя се оставя няколко часа, за да се втвърди.

Същинският слой на мазилката се приготвя така, че да бъде по-гъст от първия,  както и да е компактен и пластичен. Хвърля се върху стената в последователни редове, прилепва върху предния слой и се изравнява с мастар, без да се заглади. Може да се използва и гладило, което оставя повърхността зърнеста. Полагането е в посока отдолу – нагоре, като приблизителната  дебелина на този слой е 20 мм.

Финалният слой е слаб разтвор /с по-малко цимент/ и се полага на тънък пласт. Заглажда се, за да излезе водата и да се оформи гланцова повърхност. Този слой може да се оформи по различни начини:

  • да се моделира с широк нож, руло или четка, за да му се придаде релефност;
  • след като е разстлан с мистрията и загладен, да се моделира с друга мистрия, която има заоблен връх, за да се получи вид като при рибни люспи;
  • да се положи с гладило, а после да се моделира с драскало в момента, когато разтворът започне да стяга;
  • да се нахвърля по стената със специален въртящ гребен със стоманени ламели, който предизвиква изпукване на мехури /тиролски тип мазилка/ и др.

Който и от начините да изберете, ще получите чудесен ефект и вашата нова сграда ще придобие свеж и красив външен вид. Цветовите решения са изцяло личен избор и като се има предвид голямото разнообразие от нюанси, дори и най-капризните могат да намерят точния цвят за своя дом.