Това е историята на един талантлив българин, докоснал с творчеството си хора като Айнщайн, Махатма Ганди и други.

Борис Георгиев избира живота на скитник, а на гръб носи собствените си картини.

Той се ражда във Варна на 1 ноември 1888 г. 

Младият майстор започва първите си стъпки в Петербург, където изучава живопис.

След това продължава да следва в Мюнхен. Още през първата си ваканция усеща как пътят го зове. Напуска баварския град и заради оскъдните си средства изминава пеш пътя до Неапол.

В подобен дух бъдещият художник пътува из цяла Европа,

огорчен е от крайния материализъм и разрушаването на свещените ценности.

Храни се с каквото намери, но не се спира пред нищо. Докато обикаля, работи за по няколко дни като дърводелец, монтьор, настройва и пиана, а като му платят си продължава по пътя.

Самата атмосфера на големите градове го потиска. 

Установява се в малка къща къща, направена от камъни и дъски в планината, заедно със сестра си Катя, която го съпровождала в пътешествията му.

Там тя умира от туберкулоза едва 19-годишна.

Оттогава сестра му често присъства в творчествето му, рисува я като силует или сянка.

В началото на 20-те години Георгиев се връща във Варна. Постоянно тълпа от студенти, колеги и почитатели го следва навсякъде, стараейки се да попие от мислите му.

Възприемат го за един от малкото наши творци, достигнали голяма слава и като противопоставил се на тривиалния свят, независим, дори издигнал се над материалното.

Приемат го с уважение и започва да получава достатъчна финансова подкрепа, за да съществува със своите странности, за да изпраща пликове с пари на близки и съмишленици. 

Един от най-големите учени на всички времена Алберт Айнщайн е само един от хората, които открито се възхищавали от творчеството на Георгиев.

Лично Айнщайн го подпомага, за да направи изложба в Берлин.

През 31-ва година на кораб за Индия се среща с "Бащата на нацията" - Махатма Ганди и неговата съпруга. Стават близки приятели. По-късно Георгиев дори живее в дома му.

Докато е в Индия Борис среща и жената, която покорява сърцето му - принцеса Амрит Каур, една от най-великите и влиятелни жени на 20-ти век.

Държи нейна рисунка в колата, която построил сам за обиколките си. 

За българските си приятели и почитатели, Георгиев често репродуцира творбите си и им ги изпраща.

За да подчертае, че е българин и е роден във Варна подписва платната си Борис Георгиев ди Варна, това пише и на надгробната му плоча, след като на 73-годишна възраст умира във Флоренция.