Накъде върви глобализираният свят на XXI век? Днес много хора задават този въпрос с растяща тревога. Сред тях съм и аз.

С моя приятел, неотдавна разделил се с нас, Ханс-Дитрих Геншер, не един път сме задавали въпроса: Какво тръгна не както трябва? Нашето поколение – поколението на политици, със съвместните усилия на които се удаде да сложим край на Студената война – свърши своята работа. но защо днешният свят е неспокоен, несправедлив и милитаризиран.

В края на краищата, изглеждаше, че прекратяването на глобалната конфронтация и небивалите възможности на новите технологии, преди всичко информационните, трябва да дадат на света нова глътка въздух, да направят живота на буквално всеки човек по-добър. Но реалността се оказа друга.

За това няма просто обяснение. Не един път съм казвал, че политиците не се оказаха на висока. Тези, които обявиха „победа на Запада в Студената война“, които се отказаха от изграждането на нова, равноправна система на сигурност, носят голяма част от отговорността за днешното състояние на света. Триумфализмът е лош съветник в световните дела.

Но работата не е само в това. Новият глобализиран свят наистина все още не е разбран и осмислен много добре. Той изисква нови правила на поведение, различен морал. А на световните лидери видимо не им е до такива неща.

Мисля, че в това е основната причина за днешната "глобална нестабилност".

Кой печели, кой губи в един глобализиран свят?

Хората са загрижени от напрежението в международните отношения, но не по-малко те са загрижени за положението си, за перспективите пред тях. В края на краищата тези неща са взаимосвързани.

Даже в най-развитите страни мнозинството – средната класа, която е основа на всяко успешно развиващо се общество – изразява недоволство от своя живот. Избирателите все по-често поддържат политици-популисти, предлагащи на пръв поглед прости, а в действителност опасни решения. Поради което към глобализацията се приспособиха и се възползваха никому неотчитащи се финансови структури, надуващи една след друга „сапунени балони“ и правещи пари с милиарди буквално от въздуха. Тези милиарди се оказват на разпореждане на все по-тесен кръг от хора, укриващи ги от данъци. През последните дни видяхме нови примери за това – но това е само върхът на айсберга.

И тук не става дума само за това, че в глобализирания свят уверено се чувстват структури на организираната престъпност, търговците на наркотици и оръжие, групировките, които печелят от масовите мигрантски потоци, киберпрестъпниците и, най-важното, терористите.

Криза на политиката, криза на лидерството

На нито един от тези проблеми на световната политика досега не е намерен ефективен отговор. В същото време започна нов рунд от надпреварата във въоръжаването, задълбочава се екологичната криза, расте разривът между богати и бедни страни, между богати и бедни вътре в страните. Именно тези проблеми трябва да заемат първите места в световния дневен ред. Но те не се решават. Навсякъде – задънени улици.

Изглежда, че за тяхното преодоляване има и възможности, и механизми – както отдавна съществуващи, преди всичко организациите от системата на ООН, така и нови, например създадената за борбата с новите предизвикателства „двайсеторка“.Едва ли някой днес ще нарече дейността им успешна. Те през цялото време закъсняват, изостават.

Налице е криза на лидерството – в международен и в национален мащаб. Политиците са погълнати от „гасенето на пожари“, решаването на текущите въпроси, на кризите и конфликтите на днешния ден. Спор няма: те трябва да се решават. И през последните седмици се забелязват известно положително развитие.

Има диалог за Сирия. Наистина, засега в него участват повече външни страни, преди всичко САЩ и Русия. Но това допринесе за известно намаляване на напрежението в отношенията между Русия и Запада. Ако тази тенденция се развие, то тя трябва да бъде разпространена и в други сфери на отношенията. Но това ще бъде дълъг и труден процес. Прекалено големи щети са нанесени на доверието.

Няма напредък за урегулиране на кризата в Украйна. Сегашните механизми за урегулиране работят лошо. Създава се впечатлението, че те се превръщат в рутина. От тези механизми (Минските споразумения, Нормандската четворка) не трябва да има отказване. Но те определено трябва да бъдат допълнени и да бъде стимулирано функционирането им. Това е възможно да стане чрез обсъждане в Съвета за сигурност на ООН или чрез някакви други механизми с участието на Русия и САЩ.

Не бива украинската криза да бъде оставяна да гнои, да тресе Европа и света. Европа няма да може да понесе още един „замразен конфликт“. Отново се обръщам към президентите Обама и Путин (за първи път го направих през януари 2014 г.) с призив да се срещнат и да обсъдят тази продължаваща криза.

Поглед напред

Дори и сегашната остра криза да бъде преодоляна, това ще бъде важна, но само първа крачка към решаването на къде по-сложната задача да се научим да живеем в глобализирания свят.

Извън глобалния контекст причините и следствията на сегашните конфликти не могат да бъдат разбрани и да бъдат изработени актуализиран дневен ред и средства за решение на проблемите, които неизбежно ще възникват по света. Най-важното в актуализираната програма за световната политика е правилното определяне на приоритетите.

Манифестът Ръсел-Айнщайн, идеите на Улоф Палме за съвместната сигурност, речта на Джон Кенеди за „свят за всички“, женевското заявление на СССР и САЩ от 1985 г. (потвърдено от Рейкявик и споразуменията за прекратяване надпреварата в ядреното въоръжаване ) - всички те бяха „заявки“ за такава актуализирана програма, в която на първо място биха били поставени действително главните проблеми на човечеството.

Днес те са:

-продължаващият проблем с оръжия за масово унищожение, надпревара във въоръжаването, милитаризация на световната политика;

-проблемът с нищетата и слабото развитие на огромна част от човечеството;

-проблемът с климатичните промени, околната среда;

-тероризмът.

Други остри проблеми са: масовата миграция, ксенофобията и религиозната нетърпимост, проблемът на съжителство на различни цивилизации.

Общият знаменател на всичките тези проблеми е, че нито един от тях не може да бъде решен по военен път, със сила. Като че ли има аксиома – усилията да се обединяват. Но засега преобладават разделението и неумението за съвместно действие.

Главната отговорност за това положение носят правителствата и техните лидери. В глобализирания свят се появиха и други участници в световните процеси – като организации на гражданското общество, бизнеса, научната общност, религиозните обединения. Но ролята и отговорността на държавите, техните лидери, междудържавните организации трябва да остане решаваща.

Политика и морал. Правила на поведението

Друг императив на днешния глобализиран свят е необходимостта от обединяване на политиката и морала. Това е голям и труден проблем. Той няма да бъде решен с едно движение. Но ако не бъде поставен този проблем, не се работи настойчиво за неговото решение, то светът ще бъде обречен на всички нови конфликти и неразрешими противоречия.

В глобализирания свят особено опасни са „двойните стандарти“. Трябва да бъде изключвана всяка възможност за поддръжка от страна на държавите (изхождащи от своите „интереси“) на терористични, екстремистки групировки, всякакви движения, подкрепящи „въоръжената борба“ за сваляне на законни правителства със сила.

Отношенията между държавите в глобализирания свят трябва да бъдат регулирани не само от нормите на международното право, но и от определени правила на поведение, основаващи се на принципите на общочовешкия морал. Тези „правила на поведение“ трябва да включват сдържаност, отчитане интересите на всички страни, консултации и посредничество при изостряне на обстановката и опасност от криза. Уверен съм, че би било възможно да бъдат избегнати и украинската, и сирийската криза, ако преките участници в тях и особено външните страни се ръководеха от такива правила на поведение.

Мисля, че правилата на поведение, своеобразен етичен кодекс, са необходими и за средствата за масова информация. Бих казал, че и те не са без грехове. Често те подгряват страстите, замърсяват информационната среда. Вместо да помагат за предотвратяването и прекратяването на конфликтите, те фактически участват в тяхното разпалване.

Главното, което искам да кажа е, че проблемите на обновяването на световния дневен ред, съчетаването на морала и политиката, правилата на поведение в глобалния свят трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието на правителствата и световното гражданско общество.

Ролята на Русия

Уверен съм, че ролята на Русия за преодоляване на кризата на световната политика може и трябва да бъде важна и положителна. Време е Западът да се откаже от опитите да я използва. Това никога не е давало резултати. Още повече няма да дадат резултати „персоналните санкции . От тях трябва да се откажем на първо място. Иначе няма да има диалог, няма да има шансове за възстановяване на доверието.

Никой не трябва да разчита, че сблъскваща се с икономически трудности, Русия ще се примири с второстепенна роля в света. Ако това би станала, от него никой няма да спечели. Дори нещо друго – всички могат само да загубят от нова Студена война.

Преди няколко дни, по време на „директната връзка“ по телевизията, Владимир Путин очерта стремежът към нормализиране на отношенията със Запада. Ще успеят ли нашите партньори да се пренастроят на по-конструктивна вълна? Засега това не е ясно, но ги призовавам към него.

Сега моментът е много отговорен. Емоциите и пропагандните ексцесии трябва да бъдат оставени настрана. Сериозни претенции могат да бъдат предявени към днешното поколение лидери на водещи държави. Но то, както и преди, има шанс да заеме достойно място в историята. И би било голяма грешка този шанс да не бъде използван.

...................................................

Михаил Горбачов е съветски политик, ръководил СССР от 1985 до 1991 г. Заемал е поста генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Той е първият и последен президент на СССР. Коментарът му е публикуван във в. „Российская газета“.