За поредна година се публикува класация на банките у нас, която, според авторите й, трябва да помогне на хората да направят информиран избор за финансова институция, без значение дали става въпрос за бизнес партньор или за личните им финанси. Случайно или не, но този рейтинг като че ли прибързано прави нещо като внушения месеци преди да излязат резултатите от стрес тестовете, които би трябвало да отсеят добрите от не толкова добрите банки у нас.

През 2013 г. група финансисти, юристи и общественици дадохме пресконференция по въпросите на банковата система, на която предупредихме за задаващи се проблеми във финансовата сфера и представихме 7 мерки за повишаване на доверието в банковата система. Уточнихме, че те действат единствено в пакет и внесохме предложенията в Народното събрание. Ефектът беше приемане на 2.5 от общо 7 мерки, без никакъв икономически ефект върху системата. Последващите събития около КТБ го доказаха.

Тази пресконференция, обаче, не беше отразена от изданието, съставящо класацията. Факт, който има съществено значение за целта на подобни рейтинги.

На какво сме свидетели днес: прави се класация на най-добрите банки по приложена методика, която, меко казано, би озадачила всеки специалист. И която повдига поне няколко въпроса:

Защо изобщо са си правили труда да го правят, ако темата е интересна едва за около 500 души в България - само те биха разбрали специфичната материя? За кого е предназначено това реално? И защо изобщо се опитват да оценят нещо без достатъчна информация? Та нали това би изкривило целия смисъл на рейтинговането?

Разбира се, че е хубаво да има рейтинг, по който да се оценят банките, но дали те са дали достоверна информация, която да може да се засече?

Първото впечатление е, че класацията е изключително трудна за четене. Ще се сблъскате с много думи, без да разберете абсолютно нищо. Нищо, освен табличката, в която ще видите подредени имена на „най-добрите банки” по някаква методика. Самата методика обаче има сериозни пропуски. В интерес на истината, може да се класифицира по-скоро като заблуждаваща. Това наложи да консултирам мнението си и изпратих класацията на колеги банкери за коментари, с които ще ви запозная, но не точно в тази част на моя анализ.

Второто впечатление е, че дори да си наложите да прочетете и вникнете в нея, ще решите, че тя е предназначена за специалисти, каквито, както казахме, са сигурно не повече от 500 човека в България. От друга страна, тя се дистрибутира сред широката публика, като се използват азбучни истини, които са известни дори на неспециалисти. Давам пример: „И това естествено поражда риска, ако много хора си поискат парите, една банка да не може да им ги върне”.

Не можем (и не бива - бел.а.) да пропуснем коментарите към класацията относно бъдещите резултати от стрес тестовете на банките, които БНБ трябва да завърши до края на август 2016 г.

„Колкото и да се работи по предварително зададена методология, всички очаквания са ключовият момент при обявяването на резултатите да е психологията. Ако БНБ не констатира никакви чувствителни проблеми в сектора и всички издържат теста безпроблемно, доверието в упражнението ще се разклати сериозно. Ако пък резултатите са прекалено драматични, централната банка рискува да индуцира паника, която трудно може да контролира. Затова и вероятно ще се търси някаква златна среда”.

При положение, че едва 500 души (топ мениджмънт в БНБ и търговски банки - бел.а.) биха разбрали за какво става въпрос в коментара, оставаме с впечатление, че целта е „подсказване на БНБ” какво трябва да направи и ако е възможно с кои точно банки, тъй като на няколко места се споменава, че първите 10 банки от списъка са достатъчно стабилни. Изданието дори ги нарича „непоклатимата десятка”.

В крайна сметка, БНБ от издържана методика за стрес тестовете ли ще се ръководи или от „психологията”? Не е ли това открито вмешателство в работата на БНБ?

Как колегите ми финансисти, на които умишлено ще спестя имената по много съображения, коментираха пред мен тази “класация”?

„Методологията” на този рейтинг не включва компоненти от първостепенно и жизненоважно значение за качеството и оценката на дадена банка - каквито са съотношенията на капиталова адекватност, ликвидност, дял на просрочените кредити. Оттам нататък всяка класификация, игнорираща измерването на тези няколко най-съществени показатели за „здравето” на банките е едностранчива и тенденциозно манипулативна и непрофесионално изготвена.

Обяснението, че стъпват върху публикуваните надзорни отчети/даващи ограничена и неодитирана информация/ звучи несериозно, тъй като е логично и е израз на добра практика всяка банка да публикува на сайта си годишните одитирани финансови отчети веднага след като станат готови , вместо да се чака нормативно установения срок за публикуването им в търговския регистър, който е чак в края на юли месец.

Финансовите отчети съдържат много по-богата информация, съобразена със стандартизираните изисквания за представяне и оповестяване по МСФО. А ако една банка не е качила навреме на сайта си своите одитирани отчети, веднага възниква въпросът доколко прозрачна е в дейността си и доколко дава възможност на потребителите на финансова информация/каквито са нейните вложители, кредитори, инвеститори и други клиенти/ адекватно и навременно да я оценят. Следователно такава банка заслужава ли да се включи в класация за най-добра банка?

Представената „методология” отдава слабо или никакво значение на важни показатели като размер и ръст на балансовото число, депозити, кредити, печалба и съответните пазарни дялове в банковата система. Общопризнат подход при класиране на банките, включително от БНБ и при международните класации е те да се подреждат по големина на активите. Рейтинговите агенции също отчитат като важен фактор големината и системната значимост на дадена банка.

В този случай изобщо не са отчетени важните „клиентски” фактори, каквито са степента на удовлетвореност на клиентите, големината на клиентската база, предлагането на банкови услуги, включително и на иновативни продукти. Тук могат да се вземат предвид и важни фактори като добре разпределената клонова мрежа и наличието на алтернативни канали. В така изготвената класация никъде не се отдава предимство на банките - публични дружества, а това е свързано с допълнителни изисквания за оповестявания и по-голяма прозрачност, което би трябвало да се поощрява.

И още: съотношението кредити-депозити, което единствено в модела адресира ликвидността, е оценено по спорен начин. То е включено в раздела „Стабилност и риск” и логично следва да се приеме за измерител на ликвидния риск, т.е. колкото по-ниско е, толкова по-ликвидна е дадена институция и се очаква да бъде оценена по-високо. Да, ама – не, авторите са приели като мерило паритета /100%/ и отклоненията, както нагоре, така и надолу са санкционирани с по-ниска оценка. Вярно е, че за банка с ниско LDR може да се направи предположение за излишък на ликвидност и съответно, за пропусната доходност, но това е различен ъгъл на оценка/ на ефективността на дадена банка - бел.а./ и LDR само по себе си не може да оцени и измери този ефект.

Капиталовата адекватност е представена минимално със съотношението капитал/активи, т.нар. съотношение на ливъридж, което не е достатъчно показателно /и някои банки отново са ощетени - бел.а./. От друга страна, степента на провизираност не отчита специфичните провизии за кредитен риск.

Цената на финансиране е показател за ефективност, а е включен в раздела „Стабилност и риск”. Изобщо, ако един професионалист се задълбочи в параметрите на тази класация, ще придобие усещането, че методологията е така измислена, че банки с майки, дъщерни предприятия на големи банкови групи, черпещи ресурс от тях на ниска цена са класирани най-напред. В тази връзка буди недоумение коментарът в текста към класацията, че „най-голямото достойнство на този измерител е, че е пазарен и отделна банка трудно може да му повлияе значително”…

Интересно доколко са привлечени при пазарни условия финансиранията, отпуснати от чуждестранните институции - майки към българските им поделения?!

Ако е достойнство за ефективността да вземаш евтин ресурс и така да си по-рентабилен, спорно е защо банките с по-висока доходност от кредитния си портфейл и достигайки по този начин по-висока рентабилност са наказани с по-ниска оценка?

Логичен извод

В крайна сметка нещата не изглеждат никак професионално в тази доморасла банкова „класация”, но за сметка на това са манипулативно и ПР структурирани. Признанието в текста, че „тези промени са продукт на съвети от съветници от бранша...” предполага сериозно нарушаване на принципа нарейтинговането, където използваните специалисти ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са извън системата, която се рейтингова. С други думи - независими специалисти извън банковата система.

Каква тогава е реалната цел на такъв рейтинг?

Може да бъде информираност, водеща до повишаване на доверието в банковата система. За обществено доверие, обаче, ни трябва общество – финансисти, общественици и критици. Трябва ни коректив на системата, която искаме да променим. Без независима оценка, всеки рейтинг е просто мнение. Мнение опитващо се да наклони финансовите везни в „правилната посока”. 

-------------

Васил Кендов - финансист, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.