Изследователят на източната култура Вячеслав Рузов в своя статия се обръща към опита на индийски мъдреци. Той разсъждава за това какво е тайна и какво не трябва да се разпространява пред публика.Първото, което никога не трябва да се разпространява, това са дългосрочните ви планове. Дръжте ги в тайна, докато не се изпълнят. 
Най-различни наши идеи имат много слаби места, които, дори и с леки удари, могат лесно да се разрушат. 

Второ, не си заслужава да се споделят тайни за благотворителност. Доброто дело е голяма рядкост в съвременния свят, и именно затова трябва да се пази като зеницата на окото. Не се хвалете за добрите дела. Подобно отношение може бързо да ви доведе до възгордяване, а това не е най-доброто качество.

Трето -  не си струва да изнасяте пред публика своята аскетичност. Не разказвайте наляво и надясно за вашите ограничения в храненето, съня, сексуалните отношения. Физическата аскеза носи полза само ако е в хармония и с емоционалността.

Четвърто, за което следва да си мълчим, това е мъжеството, героизмът. Всички ние се сблъскваме с различен тип изпитания всеки ден. Някои са изправени пред външни изпитания, други - пред вътрешни. Външните изпитания са видими и за тях хората получават награди, но преодоляването на вътрешните изпитания никой не забелязва, затова и награда за тях няма. 

Пето, за което не трябва да говорите и разпространявате - това е вашето духовно просвещение. То е само ваше и не си струва никого да просвещавате в него. Разкрийте го само в случай, че стане действително нужно не само на вас, но и на околните.

Шесто, което не трябва да споделяте с другите, това са вашите домашни конфликти и семейният живот. Запомнете: колкото по-малко говорите за проблемите в семейството ви, толкова животът ви ще бъде по-здрав и стабилен. Кавгата е избавление от негативната енергия, която се натрупва в процеса на общуване. Колкото повече говорите за своите проблеми, толкова повече ще вярвате в тях.

Седмо, за което не си струва да се говори - това са грозните думи, които можете да чуете. Човек, който, идвайки вкъщи, разказва всички глупости, които е чул на улицата, по нищо не се отличава от човека, който се е прибрал у дома и не си е събул обувките.