Бившият вицепредседател на Европейската комисия и комисар по въпросите на разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген подложи на критика европейската политика по отношение на Турция и в частност говори за частичната отговорност на ЕС за авторитарния курс на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Въпреки това Брюксел трябва да продължи преговорите за присъединяването на Турция към ЕС, смята политикът от ГСДП, става ясно от негово интервю пред германското списание Cicero.
По оценката на Ферхойген процесът за връщане на бежанци в Турция от страните от ЕС „е високо рисково начинание – решаването на проблеми с помощта именно на тази страна, която Ангела Меркел в никакъв случай не желае да види в качеството на член на ЕС. Но това, за което се договориха с Турция, не решава основния проблем – засилващият се натиск върху страните от ЕС. Тенденцията към „затворен манталитет“ в ЕС е много силна“.
Според германския социалдемократ на Турция не бива да й бъде предоставян „юридически бонус“ поради договорката и Европа да си затваря очите за ставащото в югоизточната съседка на България: „Формално преговорите за влизане на Турция в ЕС продължават и те трябва да бъдат ускорени като част от споразумението за миграцията. Не смятам това за реално, но извън зависимостта от това по отношение на кандидата за влизане в ЕС – Турция, действат такива правила, каквито и за всеки, който вече се е присъединил или желае да влезе в ЕС. Главното условие – изпълнението на политическите критерии – демокрация, върховенство на закона, правата на човека. Отстъпка не може и не трябва да има. Моят опит показва, че необходимостта за демократични промени в страните-кандидатки се извършва само когато европейските перспективи са очевидни. Само по този начин ЕС има практически възможности за въздействие върху вътрешната политическа ситуация. Но ЕС де факто е отстъпил от тези възможности, доколкото не преследва присъединяването на Турция. Смятам, че положението с правата на човека и проблемите на развитието на демокрацията в Турция, са свързани със загубата на перспективите за присъединяване към ЕС.“
Що се отнася до отмяната на визите за турците от страна на ЕС през юни бившият еврокомисар е на мнение, че това е един голям въпрос: „Въпросът е в това може ли ЕС да предприема крачки. Винаги съм смятал за противоречие воденето на преговори за присъединяване със страна, на която ние не искаме да предоставим отмяна на визите. Те въобще трябваше да бъдат отменени още през 2005 г., в началото на преговорния процес. Днес това е много по-сложно.“
Запитан дали политическите мечти за разширяването на ЕС вече са приключили, Ферхойген отговаря с въпроса „Как може ЕС да стане по-демократичен и по-социално насочен?“ И допълва: „Длъжни сме да създадем интеграционен модел, който да не допуска въздействие на ЕС под формата на диктат, а да предоставя достатъчно пространство за национални и регионални особености. Европейското пространство се нуждае и от двата аспекта – повече общи неща и повече различия.“
Според политикът „европейското единство не означава преследване на фантастичния продукт на европейското федерално правителство. Не зная за нито една европейска страна, която би била готова да се откаже от собствената си държавност в името на европейска супердържава. Т.е. за мен това означава, че Германия и Франция трябва да се държат в европейски дух, а мисълта за европейско ядро трябва да остане там, където й е мястото – в научните теории за Европа“.
Запитан от Cicero дали като бивш еврокомисар, отговарящ за разширяването, не носи отговорност за това, че Европа се е разраснала твърде много, Ферхойген отговаря: „Империите могат да се разрастват, а основаната на принципа на свободата наднационална общност – не. Европейската интеграция не е изключителен западен продукт, тя от самото начало се е случвала на континента. Това е причината, поради която нашите централно- и източноевропейски партньори и след 1989 г. искаха да влязат в ЕС. Доброволно. Наложи ни се да поработим върху това, защото тези страни се смятаха за отдавна „отписани“ от Студената война. Понякога това се усеща и днес, като например в случая с днешните проблеми на ЕС с нови членове от Източна и Централна Европа.“ Според Ферхойген без разширяването на границата Одер-Ниса или границата с Чехия те биха станали взривоопасни демаркационни линии, на които ще се сблъскват благосъстоянието и безперспективността.