„Игра на тронове“, „Живите мъртви“, „Шерлок“ ... списъкът може да бъде продължен до безкрай. Поредният епизод на всеки един от тези сериали събира пред малкия екран многомилионна аудитория за час, а понякога и за по-дълго и напълно поглъща вниманието на зрителите. След края не можеш да се удържиш и чакаш с нетърпение следващата „доза“.

Игра във висшата лига

Популярността на драматичните сериали до голяма степен е свързана с промяната на подхода към тяхното производство, смята социологът Ил Чунг Лим, научен сътрудник в Гисенския университет. Той в течение на няколко години е изучавал този феномен. От второстепенно развлечение сериалите са се превърнали в първокласен продукт, насочен към образования и мислещ зрител.

Качеството на лентата и декорите, мащабността при избора на места за снимки – по тези показатели многосерийните художествени филми напълно могат да си съперничат с филмите по кината. Не е случайно, че известни актьори и режисьори с удоволствие приемат да участват в телевизионни проекти, без да се страхуват, че могат да изгубят своя звезден статут. Върху създаването на сюжета работят цели екипи от сценаристи. За тях форматът е привлекателен с това, че предоставя далеч повече възможности за развитие на отделните персонажи и историята като цяло.

Бюджетите на качествените американски и британски сериали са съпоставими по своите мащаби с бюджетните на холивудските блокбастъри. Например за производството на един епизод от сагата „Игра на тронове“ телевизия HBO харчи от 5 до 10 милиона долара, а целият сезон струва над 60 милиона. Инвестициите се оправдават: само в САЩ всяка серия от последния сезон на „Игра на тронове“ е гледана от почти 20 милиона души.

Героите на нашето време – съвсем не са герои

Учител по химия, който прави наркотици, или следовател, който по съвместителство е и сериен убиец – все по-често сериалите ни разказват противоречиви истории за хора, които не са герои. Проблемът е в това, че в съвременното общество постепенно се размиват границите между доброто и лошото.

Времената на Студената война, когато светът беше черно-бял, са отминали. От началото на борбата с тероризма се появи образът на новия враг, но той едва ли може да бъде определен като стабилен, особено ако си спомним Гуантанамо и Абу Гариб. „Кое е добро и лошо от морална гледна точка, кое е политически правилно и неправилно, законно и незаконно – все по-трудно намиране еднозначен отговор на тези въпроси“, заяви социологът от Гисен.

Наблюдавайки персонажа в продължение на няколко сезона, ние започваме по-добре да разбираме мотивите на неговите постъпки. Освен това не си струва да забравяме, че всички ние в реалния живот също невинаги сме идеални. По тази причина ни е много лесно да съчувстваме на лошите.

Добре забравеното старо

Традицията на многосерийното повествование се е зародила още през първата половина на 19 век, когато във Франция с голям успех сред читателите са се ползвали романите фейлетони. Във всеки свой брой вестниците са печатали откъс от историята, завършваща на най-интересното място. На читателя не му е оставало нищо друго, освен за да си купи следващия брой на изданието, а докато го чака да обсъжда прочетеното.

Качествените драматични сериали са „романи с продължение“ на 21 век. В самата им форма е заложено естественото за човека желание да научи повече, в каква посока ще се развие историята, какви изпитания ще се паднат на главния герой.

И сценаристите заплитат наведнъж няколко сюжетни линии: когато един конфликт постепенно отива към своя край, те създават нов. „Така напрежението остава и възниква чувството, че не трябва да пропуснеш и минута, за да не изпуснеш нещо важно“, отбелязва професорът от университета Зиген Даниел Щайн в интервю за радио „Дойчландфунк“.

Освен това съществува една главна история, която човек може да следи само, ако гледа от първата до последната серия. От тук взима своето начало и популярната практика да се купува целия сезон на DVD или да се сваля от интернет и да се прави телевизионен маратон през уикенда.

Да се съчетае приятното с полезното

Страховете, че прекаляването с гледането на сериали може да доведе до социална изолация, на практика не се потвърждават. В почивките между лекциите и на купони те отдавна са се превърнали в една от най-любимите теми. „Интересно е да се наблюдава как хората активно споделят своите впечатления от видяното. Естествено може да се обсъждат и романи, но сериалите ни подбуждат към това далеч повече“, отбелязва Даниел Щайн.

Освен това можете да разширите своите познания. Така например петте сезона на „Престъпна империя“ ви дават една много добра представа за Америка от епохата на „сухия режим“, а „Борджиите“ или „Тюдорите“ ще ви помогнат да разбирате по-добре европейската история. Сериалите също така популяризират класиката. След излъчването от ВВС на шестсерийната екранизация на „Война и мир“, превърнала се в едно от главните събития на настоящия телевизионен сезон, романът на Толстой за пръв път попадна в топ 50 на най-популярните книги в Обединеното кралство.

А ако гледате на оригинален език със субтитри, можете да подобрите и знанията си по чужд език. При това не книжовния, а именно разговорния. За всеки вкус има безброй много англоезични сериали.