Обществените „колебания” в днешна Турция попадат все повече във фокуса на медиите. Причината e комплексността на най-големите предизвикателства пред турския политически елит. Терористичните заплахи от страна на кюрдското национално движение, джихадистката групировка „Ислямска държава”, паралелната държава на Фехтула Гюлен и редица други по-слаби причинители на колебанията на обществената сигурност и ред се превръщат в ежедневни акценти на вестникарските публикации по света. Всяко изказване на фактор за турската политическа действителност намира отражение в медиите и предизвиква коментари. Още повече, когато този фактор е посланик на чужда страна, особено на велика сила.

Трябва да отчитаме, трудността за чуждите дипломати да коментират вътрешнополитическите проблеми на страната, в която са акредитирани. Дипломатическият кодекс, нерядко предвижда коментари по подобни теми да се превърнат в основания за обявяване на даден дипломатически представител за „person non grata”. Въпреки това, съществуват проблеми, които преодоляват всякакви ограничения, граници и условия.

Преди два дни американският посланик в Анкара Джон Бас засегна редица въпроси от днешната турска политическа действителност. Винаги могат да се намерят форми, за да се даде сигнал или отправи критика. Негово превъзходителство посочи „свободата на словото” и „свободата на медиите” като основни стълбове на американската конституционна демокрация.

Намекът е ясен. Най-дискутираната тема сега в Турция е промяната на конституцията.

Защо тактично се дава този пример с „конституционната демокрация”? Всяка нация решава за себе си какъв вид конституция трябва да има, но все пак всяка национална конституция трябва да съдържа универсални ценности и норми, ако се приеме, че страната е „конституционна демокрация”.

Кои страни са конституционни демокрации?

Разбира се, трансатлантическата общност от нации, без каквото и да е изключение, както и тези, които са подкрепили Декларацията от Хелзинки, са част от това голямо семейство.

Турция е член на тези две групи и ключова част от Европейските демокрации. Чуждите дипломати обаче не могат да посочат какви са същностните разлики между „конституционната демокрация” и турската политическа практика, ако искат да приключат мандата си в страната без проблем.

Въпреки това, можем ли да наречем дадена страна „конституционна демокрация”, ако държавата заплашва да отмени гражданството на свои граждани в случаите, когато участват или подкрепят тероризма? Разбира се, посланикът не може да остане да работи в такава страна, ако отговори на такъв въпрос. Но не е ли странно, че последния път, когато Турция отмени гражданството на свои граждани беше през периода на военното управление след 1980 година. Връща ли се Турция към условията от 1980 г., или се влошава повече? Кои са терористите? Кой може да ги определи? Ако всяко лице, което критикува правителството или президента, получава от тях етикети, че е терорист, предател или шпионин, и е заплашено с отнемане на гражданството му, не е ли това основание за безпокойство?

Турция сигурно се нуждае от нова конституция. Президентът има проблем в настоящата ситуации, когато прескача нейните разпоредби. Пример в това отношение е неспособността на правителството да се защити от опекунството на президента. Депутатите от управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ могат да се похвалят и да декларират, че партията им е получила законодателната, изпълнителната и разбира се съдебната власти, при което в страната цари „пълна стабилност”. Такова хвалебствие обаче е проблематично. Ако ислямистите, които управляват страната, разбират демокрацията просто като държат всички власти в ръцете си, тогава ще имаме несъвместимост между турския тип „демокрация” и „конституционната демокрация”, властваща навсякъде.

На някои може да им се стори странно, но напомнянето на посланик Бас, че в страната му няма правни норми, които да забранят обидата на държавния глава. Още по-странно е, че в американската конституционна демокрация, президентът Обама не може да хвърли в затвора опонентите си само защото се е почувствал нещастен и обиден за това, че някакви хора са казали или написали нещо по негов адрес.

Разбира се, че има разлика между президент, който не подлежи на контрол, след като е събрал всички власти в ръката си, и президент на западна страна, който подлежи на контрол не само от законодателния орган, но може да бъде разпитан и от Върховния съд. Ще бъде срам за Турция да се превърне в „турски вид президентска система” под образа на „пълна стабилност” или „правителство, имащо тотална власт”, което президентът и неговите поддръжници опитват да установят. 

-----------

Юсуф Канлъ, в.”Хюриет”.