Австрийските власти започнаха да увеличават контрола на още три гранични пункта в източната част на страната.
Тази мярка бе взета с цел да се намали броят на мигрантите. В края на този месец ще бъдат въведени много по-строги контроли и всеки един автомобил влизащ в страната ще се проверява. А от 1 май влиза в сила новият закон за получаване на убежище, който ще позволява да се взима решение още на самата граница.
Виенският вестник „Естерайх“ съобщи, че на граничния пункт с Унгария Никелсдорф ще бъде въведена същата система за проверка, каквато бе инсталирана на граничния пункт със Словения Шпилфелд. Властите във Виена вдигнаха ограда там и въведоха други мерки за пълен контрол и спиране на бежанската вълна. На другия граничен пункт с Унгария Хайлингенкройц, който може да се използва като алтернативен маршрут, също ще бъдат въведени по-строги гранични мерки.
По-рано вътрешният министър Йохана Микел-Лайтнер уточни, че всеки ден в страната се подават искания за получаване на убежище от около 100 души. Тези бежанци в Австрия пристигат през България, Румъния и Унгария.
В областта Тирол, граничеща с Италия, австрийските власти ще увеличат контрола през следващите две-три седмици. За да се спре мигрантската вълна през Средиземно море ще бъде затегнат контрола на граничния пункт Бренер. Там ще бъдат изпратени и военни части. В областта Тирол ще бъдат разположени 300 войници и те ще се грижат за защитата на държавната граница и по-специално на зелената зона.
Австрийският министър на отбраната Ханс-Петер Доскоцил очаква след месец май всеки месец от Италия в Австрия да се опитат да влязат до 30 000 бежанци от Африка. На всички гранични пунктове ще има ограда и от двете страни на пункта. На този етап не се съобщава колко ще бъде дълга оградата, съобщават местните медии, цитирани от РТС.
БГНЕС припомня, че през изминалата година Европейският съюз беше поставен пред най-сериозното си изпитание в своята история. То бе свързано с мигрантския наплив, който някои наблюдатели сравниха с Великото преселение на народите. Около 1,5 милиона мигранти навлязоха в Европа през Гърция и Средиземно море. Най-големият поток мина през Гърция, която според доклад на Европейския съюз, е отказала да охранява външните граници на общността.
Мигрантският наплив беше използван от опасни лица, които са воювали за джихадистите от Ислямска държава и други терористични организации. Част от участниците в кървавата баня в Париж от 13 ноември 2015 г., при която загинаха 130 невинни граждани и стотици бяха ранени, са влезли в Европа именно през така наречения Балкански маршрут. Този маршрут се появи заради действията на Гърция, която вместо да спира мигрантите реши да ги прехвърля в съседни страни, на първо място Македония.
Още през септември 2015 г. Унгария на премиерът Виктор Орбан беше първата, която взе мерки за спирането на мигрантския поток. Тя издигна ограда по границата си със Сърбия. Нейната политика беше последвана и от други страни – Австрия, Словения, Хърватия и Македония.
Така в резултат на задружните действия на държавите от Централна Европа и Западните Балкани се стигна до затварянето на Балканския маршрут на македонско-гръцката граница. В нейната охрана наред с македонските служители на реда се включиха полицаи и граничари от Австрия, Словакия, Словения и други страни.
На 7 март 2016 г. на срещата на върха ЕС-Турция официално бе обявено, че Балканският мигрантски маршрут не съществува повече. Въпреки това опасността от мигрантите остава, тъй като на територията на Гърция има десетки хиляди от тях. Много авторитетни западни издания и аналитични центрове, сред които „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и Стратфор, предупредиха миналата седмица, че след затварянето на Балканският маршрут мигрантите могат да потърсят други пътища за влизането в Европа – на първо място през България и Албания, а също така през Средиземно море за Италия. В случай че мигрантите се насочат към България, то те едва ли ще могат да продължат пътя си през Румъния и Сърбия и съществува опасност да останат в България, предупреждават експерти.
На 4 април започна връщането на мигранти от Гърция за Турция. Това беше предвидено от споразумението между ЕС и Турция, постигнато на 7-8 март 2016 г. Турция се задължава да приеме всеки незаконен мигрант, върнат и от Гърция, а в замяна на него ЕС ще приеме по един сирийски бежанец. Също така властите в Анкара ще получат солидна финансова помощ от Брюксел, която само през следващите две-три години ще достигне до почти 6 милиарда евро.
Внимание привлича фактът, че сред първите доставени от гръцките острови в Турция няма сирийци, а само мигранти от Афганистан, Ирак, Иран и Пакистан. След снемането на пръстовите им отпечатъци те веднага биват транспортирани с автобуси до лагера в Къркларели /Лозенград, административен център на провинцията, разположен в западното подножие на Странджа, в близост до границата с България, бел. авт./. От там впоследствие ще бъдат отправяни извън пределите на Турция.