Президентът на Русия Владимир Путин призова страните в конфликта в Нагорни Карабах незабавно да прекратят огъня. Той настоява и да се прояви сдържаност, за да не се допускат повече човешки жертви, заяви говорителят му Дмитрий Песков, цитиран от "Интерфакс".

В нощта срещу събота в района на територията на Азербайджан, населен с около 146 000 етнически арменци, избухнаха тежки сражения между силите на Нагорни Карабах и подкрепящите ги части от Армени, от една страна, и армията на Баку, от друга. И двете страни взаимно се обвиняват, ча са започнали конфликта, а съобщенията за събитията от сблъсъка са противоречиви.

Спешни преговори с колегите си от двете страни проведеминистърът на отбраната Сергей Шойгу. Пред Закир Гасанов и Сейран Оганян той е призовал към "мерки за незабавно стабилизиране на ситуацията в зоната на конфликта" и че ведомството му постоянно следи с внимание случващото се.

В Армения има руска военна база, а и двете страни са членки на Организацията на Договора за колективна сигурност, обединяващ отбранителните възможности на множество бивши съветски републики и Русия.

Същите телефонни разговори проведе и министърът на външните работи Сергей Лавров с колегите си от двете страни. Той също е призовал към незабавно спиране на боевете и сдържаност.

Външното министерство е започнало консултации със съпредседателите на Минската група на ОССЕ, добави говорителката Мария Захарова.

Путин "съжалява, че ситуацията пак се плъзна към военно противопоставяне", казва още Песков. Той припомни, че напоследък е бил активиран процесът за уреждане на продължаващият повече от 20 години конфликт чрез тристранната комисия Русия-Армения-Азербайдан и чрез Минската група на ОССЕ за Нагорни Карабах.

В сряда във Вашингтон държавният секретар Джон Кери призова азербайджанския президент Илхам Алиев да се намери трайно решение на конфликта. На среща между двамата той каза: "Искаме да видим едно заключително решение на замразения конфлит в Нагорни Карабах, което трябва да се постигне чрез преговори и с течение на времето да се реализира.

Алиев обаче отвърна, че прекратяване на конфликта е възможно единствено през резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за "незабавно и безусловно изтегляне на арменските войски" от Азербайджан. Той добави, че както този, така и всички конфликти в постсъветското пространство и по света трябва да се уреждат на основата на териториалния интегритет на държавите.

Какво се случва в Нагорни Карабах

В Ереван обвиняват за експлозията на насилие военните на Азербайджан и твърдят, че те са открили стрела с танкове, артилерия и авиация и са опитали да напреднат отвъд разграничителната линия между двете страни в Нагорни Карабах. По цялата линия на контакт са в ход бойни действия и има жертви от двете страни, заяви говорителят на министъра на отбраната Арцрув Ованисян.

Външното министерство на Азербайджан директно нарича Армения "страна-агресор и страна-окупатор" и съобщава за загинали цивилни и разрушения. Говорителят Хикмет Гаджиев заяви, че цялата отговорност носи Ереван и че сблъсъкът съвпада с годишнината от "окупацията на Келбаджарски район на Азербайджан на 2 април 1993г.", когато бе приета първата от четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН за конфликта.

Министерството на отбраната говори за "престъпния режим в Армения", опитал да извърши диверсия. Версията на ведомството е, че гранични позиции на Азербайджан, както и населени места са били подложени на обстрел с едрокалибрено оръжие, минохвъргачки и артилерия. Регистрираните близо 130 подобни инцидента предизвикали отговора на азербайджанската армия.

Конфликтът за Нагорни Карабах

Конфликтът между двете страни в Южен Кавказ започва през 1988г. още докато те са част от СССР. Той засяга част от Западен Азербайджан, граничещ с Армения, населен с етнически арменци и представляваща по различни оценки между 15 и 20% от територията на страната. 

След кървави етнически сблъсъци, бягството на десетки хиляди от двете страни и намесата на арменската армия след разпадането на СССР през 1991г. се стига до режим на прекратяване на огъня през 1994 г. Създадена е група на ОССЕ в Минск със съпредседатели Русия, Франция и САЩ, която да събере враждуващите страни на мирни преговори и да бъде уреден конфликтът. Почти 22 години по-късно нищо не е постигнато.

Четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН от 1993 г., призоваващи за изтеглянето на арменската армия, не се спазват и от двете страни. Самообявилата се Нагорно-Карабахска република (НКР) е призната фактически от Армения, и юридически от Абхазия, Северна Осетия и Приднестровието. Роберт Кочарян - първият "президент на НКР", бе избран през 1998 година за втори президент на Армения.

Властите в НКР твърдят, че корените на конфликта са още в 1918г., когато "с помощта на Османската империя" била създадена никога несъществувала дотогава държава Азербайсжан, а след това болшевиките прехвърлили към нейната територия района на Нагорни Карабах, за да разпространят революцията си.