Попитайте един близкоизточен наблюдател дали след една година сирийският президент Башар Асад все още ще е на власт. Вероятно ще получите предпазливия отговор: прекалено много пъти неговото сваляне беше предричано само за да видим как той остава на власт. Въпреки че все още е много рано да се предсказва дали интервенцията на Русия в Сирия е била достатъчна за задържането на Асад на борда, неговият режим със сигурност е по-стабилен, отколкото беше преди девет месеца.

Макар това да означава, че той все още може да се препъне и да падне от власт, също така съществува възможност той да не направи това, а вместо това човекът, отговорен за предизвикването на война, в която загинаха над 300 000 души и която прокуди милиони, да остане на поста си. Как такъв лидер може да работи на световната сцена; и, което е по-важно, как другите международни лидери ще продължат да работят с него са въпросите, които много хора си задават.

В действителност не е новина взаимодействието на западни държавници с лидери на държави, в които човешките права са в тежко състояние, и може би това е необходимост в прагматичния свят на международните отношения. Когато диктатори посещават демократични държави, там често има протести от продемократични активисти, целящи оказване на натиск върху местните правителства да изразят критика, но малко от тях са причинявали кръвопролитие като по мащабите на Асад.

През 80-те години на миналия век либийският диктатор Муамар Кадафи беше парий за международната общност, обвиняван в упражняване на финансиран от държавата тероризъм, и заклеймен с определението „лудото куче на Близкия изток“ от бившия американски президент Роналд Рейгън. Антизападното отношение на Либия беше демонстрирано най-ясно през 1988 г. с бомбения атентат над Локърби, при който изпълняващият полет 103 на Пан Ам самолет беше унищожен, при което загинаха 270 души, и това беше действие, директно свързано с Кадафи.

И въпреки това либийският диктатор беше добре дошъл при западните лидери в началото на новото хилядолетие. Смяна в политиката и риториката от страна на Кадафи беше достатъчна, за да се ръкува с британския премиер Тони Блеър, да прави официални посещения в Италия и да изпраща сина си в Съединените щати на посещение в Държавния департамент и после при държавния секретар Хилари Клинтън.

Ако Асад оцелее на поста, същият сценарий може да е възможен и за него през следващите години.

Де факто западните лидери вече промениха своя подход към Башар Асад, оставяйки го на власт в резултат на появата на Ислямска държава (ИД), каза пред „Медиа лайн“ Наташа Езров от отдела по управление на Университета в Есекс. „Мисля, че той би трябвало да е на власт и след пет години. Не го виждам паднал от власт... и мисля, че има достатъчно подкрепа, за да е още там“, допълни Езров, уточнявайки изявлението си със забележката, че Асад вероятно ще управлява само фрагментирана част от страната.

При такива обстоятелства е вероятно западните държавници да оправдаят пред техните избиратели взаимодействието си с Асад с промяна в реториката, казва учената, добавяйки „че това е как те са действали в миналото (с други диктатори)“. Вероятно е необходимостта от демокрация и радикална промяна да бъде омаловажена, да се подчертае значението на стабилност и постепенна реформа, каза Езров.

Примери за това могат да бъдат видени в начина, по който западни правителства действат по отношение на Египет и Саудитска Арабия, добавя тя. „Кадафи не можеше да бъде повече от парий, но наистина беше прагматик и промени настройката си, заради което [западните лидери] го приветстваха“.

Скот Лукас, професор по политика, специализирал се в медийни проучвания и Близкия изток, не е убеден, що се отнася до Асад ще остане на власт като ръководител на режим, убил прекалено много хора. „Различно е, защото Кадафи не е убил стотици хиляди от собствения си народ.. .или прокудил половината от населението си“, каза Лукас пред „Медиа лайн“.

Макар че Кадафи „беше неприятна част от работата“, неговото потисничество към либийския народ беше извън погледа на западната аудитория; същото не може да се каже за Асад, обяснява Лукас. Поради което на западните политици ще им бъде много по-трудно в бъдеще да оправдаят взаимодействието си с „реабилитирания“ Асад.

В международните отношения подобни съображения могат да бъдат оставени настрана в името на поддържане на баланса на силите, заяви пред „Медия лайн“ Моше Маоз, професор по ислямски и близкоизточни изследвания в Еврейския университет в Йерусалим. Ако западните държавници се нуждаят от Асад, тогава е възможно той един ден дори да стане просто пореден държавен ръководител, с който да си сътрудничат.

Бъдещият американски президент може да каже „те искаха да избегнат по-нататъшен хаос и кръвопролития [в Сирия] и да избегнат използването на американски войски на терен...“ По този начин реабилитирането на Асад може да започне и електоратът да го приеме, предполага Маоз.

За някои подобна възможност би била трудна за преглъщане и невъзможна за оправдаване. Страни като Великобритания вероятно ще последват САЩ. Ако изглежда, че Вашингтон прави стъпки за приемане на Асад, тогава и други страни могат да го последват, отбеляза Лукас.

Благоприятен подход към Асад ще бъде малко вероятен при Хилари Клинтън, която би показала по-твърдо отношение към Сирия, отколкото предшественика си, смята професорът по политика. Но една бъдеща среща между нейния републикански съперник, ако той влезе в Овалния кабинет, и сирийския президент може да бъде възможна. "(Доналд) Тръмп може, това е жокер, защото той е толкова непредсказуем", заяви Лукас. 

-----------

Робърт Суифт, в. „Джерусалем пост“