Еволюционна мистерия е защо предшествениците ни са развили отличаващи се, изпъкнали носове, когато повечето примати имат плоски дихателни отвори, пише New Scientist, цитиран от Фокус. Ново изследване предполага, че необичайната форма на носа ни е страничен продукт от други, по-важни промени в структурата на лицето, въпреки че други учени настояват, че някои човешки носове са били директно формирани от естествения подбор.
Една от многото функции на носа и носната кухина е да служат като “климатик”. Заедно те регулират температурата и влажността на влизащия въздух, за да не повреди деликатните тъкани на белите дробове. Такеши Нашимура от Университета в Киото, Япония, и колегите му са стигнали до извода обаче, че човешкият нос не изпълнява добре тази работа. Те са сканирали носовете и носните кухини на шестима доброволци, четири шимпанзета и шест макака. След това, с помощта на компютри, са моделирали преминаването на вдишвания въздух. Накрая учените са изчислили степента на ефективност на моделите на преминаване при три вида въздух - студен и сух, топъл и сух и топъл и влажен.
Резултатите предполагат, че носовите канали на шимпанзетата и макаците вдишват по-ефективно въздух в сравнение с нашите. Дори когато изследователите са променили компютърно генерирани човешки носове, за да приличат повече на носовете на шимпанзе, регулирането на температурата и влажността на въздуха не се е подобрило. “Това показва, че изпъкналият ни нос допринася малко за климатизацията в носа и носната кухина,” казва Нишимура. Той смята, че може да сме се сдобили с изпъкналите си носове случайно.
Черепите на човекоподобните са претърпели драматични промени с появяването на хората преди между 2 и 3 милиона години. Мозъците са пораснали и лицата са станали по-малки, за да освободят пространство. Възможно е носът и носната кухина да са придобили сегашната си форма, за да позволят тези промени.