Доживотен затвор без замяна при специален режим е присъдата на Варненския апелативен съд, произнесена късно вчера за Йордан Петров, признат за виновен за въоръжен грабеж , придружен с убийството на Стефан Костадинов, съпругата му – полякинята Анна-Мария, и нейния брат Ян Музик, извършено на 25 срещу 26 юли 2000 г. в къщата им във варненското село Куманово в съучастие със самоубилия се по-късно съучастник на Петров Златин Златинов.

Това е втора доживотна присъда за Йордан Петров, който преди малко повече от 13 години беше признат за първи път за виновен за убийството на варненския полицай от Първо РПУ Филип Филипов, извършено също в съучастие със Златинов на доживотен затвор, която изтърпява в момента във варненския затвор, съобщиха от прокуратурата. С вчерашната присъда Апелативният съд във Варна отмени присъдата на Варненския окръжен съд, с която Йордан Петров беше оправдан за въоръжения грабеж, придружен с тройното убийство в село Куманово, и признат за виновен и по това обвинение, повдигнато от Окръжната прокуратура и поддържано през годините и от представителите на Апелативната прокуратура във Варна.

За палежа на семейния автомобил „Ауди А4“ на семейство Костадинови вчера състав на Апелативния съд осъди Йордан Петров на лишаване от свобода пет години, като му наложи да изтърпи най-тежкото наказание – доживотен затвор без замяна при специален режим. Уважени бяха и гражданските искове в размер на 61 000 лева на съпругата и трите деца на застреляния полски гражданин Ян Музик, а само държавните такси върху присъдените обезщетения и разноските по делото са около 4000 лева, които Петров трябва да заплати.

До възобновяване на делото се стигна, след като че изтърпяващият доживотната си присъда Петров сезира с жалба Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ заради твърденията му, че спрямо него е осъществено малтретиране, извършено от полицията в хода на досъдебното производство и по-късно от надзирателите във варненския затвор. По собствени признания на Петров той използвал „хитрост“ пред ЕСПЧ и през януари 2012 година с решение по делото „Йордан Петров срещу България“ на Европейския съд по правата на човека били установени нарушения на чл.3 и чл.6 от ЕКЗПЧОС. Те имали съществено значение по наказателното дело срещу подсъдимия пред Варненския апелативен съд, като Европейският съд посочил, че въпросът с полицейското насилие с цел самопризнания не бил разгледан от Апелативния съд и ВКС, което довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

След решението на ЕСПЧ по искане на главния прокурор на Република България Върховният касационен съд поиска ново разглеждане на делото на Йордан Петров от Апелативния съд във Варна. Тогава Върховният съд отмени присъдата на Варненския апелативен съд в частта, която се отнася до отговорността на осъдения Йордан Петров за грабежите, извършени на 15 февруари и на 27 октомври 1999 година, за палежа на автомобила „Ауди А4“, както и за незаконното държане на оръжие и боеприпаси в периода от 2000 г. до 16 януари 2001 година, когато бе застрелян на ул. „Дрин“ във Варна полицаят Филип Филипов. Делото беше възобновено от Варненския апелативен съд през лятото на 2014 година, а през декември съдът отмени присъдата на първата инстанция само в няколко пункта, свързани с нарушенията, установени от ЕСПЧ, и призна подсъдимия Йордан Петров за виновен в това, че на 15 февруари 1999 година във Варна след предварителен сговор със Златин Златинов, ограбил от Райна Н. автомобил “ВАЗ 2107”, цигари и захарни изделия и други стоки и златни накити, като употребил сила и заплахи при грабежа в големи размери и го осъди на лишаване от свобода за срок от десет години при строг режим. Въззивният съд призна вината на Петров и за грабежа на 27 октомври 1999 година във Варна, когато след предварителен сговор със Златинов със сила и заплахи двамата ограбили от обменно бюро на "Интерсервиз Узунови” АД във Варна 5000 долара и други вещи. За грабежа в особено големи размери, при който Петров бил въоръжен, съдът му наложи десет години лишаване от свобода при първоначално строг режим. Присъдата на Окръжния съд беше изменена от Апелативния съд и в частта, че на 16 януари 2001 година във Варна в съучастие със Златин Златинов Йордан Петров държал огнестрелно оръжие без надлежно разрешение. За това престъпление му бе наложено наказание от четири години лишаване от свобода при общ режим. Апелативният съд потвърди присъдата на първата съдебна инстанция от 2002 година в останалата й наказателна част и наложи на подсъдимия Йордан Петров да изтърпи най-тежкото от определените наказания – доживотен затвор при специален режим за убийството на полицая Филипов.

Последва протест на Апелативната прокуратура заради потвърдената присъда в оправдателната й част за въоръжения грабеж, придружен с тройното убийство в село Куманово, и за палежа на колата на застреляното семейство. Така се стигна до отмяна на присъдата на Апелативния съд от Върховния касационен съд само в тази част и трето разглеждане на делото от друг състав на Варненския апелативен съд. Разпитът на трима служители при РДВР – Варна, категорично потвърди, че насилие не е употребявано нито при задържането на Петров, нито по време на следствените действия.

Извършителите на тройното убийство останаха неразкрити дълго време. До разкриването им се стигна, след като на 16 януари 2001 г. бяха простреляни сержант Филип Филипов и Ивайло Иванов. Колегата им Венцислав Илиев се отърва без наранявания по време на престрелката на ул. „Дрин“, а на местопроизшествието бе намерена личната карта на съучастника му Златин Златинов. Малко преди това двамата направили опит да оберат златарски магазин. След стрелбата Йордан и Златин избягаха и се укриваха дълго време от полицията. В квартирата им беше намерен и фотоапарат "Канон", собственост на убитите Стефан и Анна-Мария. Йордан Петров бе задържан в Дряново, а Златин се самоуби в къщата на дядо си.

Присъдата на Варненския апелативен съд подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок.