Минимум десет милиона лева от европейските фондове ще бъдат изразходвани за съдебната реформа. Това става ясно от проект на Пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Приемането на Пътната карта трябва да стане от Съвета за съдебна реформа при Министерство на правосъдието следващия вторник, предаде БГНЕС.

Освен финансирането по европейската оперативна програма “Добро управление” (ОПДУ), провеждането на съдебната реформа до 2020 г., ще бъде финансирано и със средства от държавния бюджет. За момента няма яснота колко още милиона лева ще излезе това на данъкоплатците. Голяма част от средствата ще отидат за анализи и проучвания, които ще се изготвят от неправителствения сектор. Актуализираната стратегия за съдебна реформа беше изготвена в края на 2014 г. от екипа на бившия правосъден министър Христо Иванов, който при напускането на изпълнителната власт обяви, че ще продължи да работи за реформиране на съдебната власт чрез неправителствени организации.

За гарантиране независимостта на съда и другите органи на съдебната власт чрез “ефективни мерки срещу корупция, политически и икономически натиск и други зависимости” ще бъдат похарчени 1 620 000 лв. от европейските фондове. От тези средства, 250 000 лв. ще бъдат похарчени за самооценка на независимостта на съдебната власт и за външен анализ, който ще се изготвя от неправителствени организации. Отделно Министерството на правосъдието предвижда харченето на средства и от бюджета. Сумата не е посочена.

860 000 лв. от ОПДУ и неизвестна до момента сума от държавния бюджет ще бъдат инвестирани в “човешкият капитал на съдебната власт”. 150 000 лв. от тези средства ще бъдат похарчени за анализ и кръгли маси за изработването на проект за преструктуриране на дисциплинарното производство.

Най-много средства – почти четири милиона лева от европейската програма, както и неясно още колко от държавния бюджет ще бъдат похарчени за “ефективно администриране на съдебната власт”. За анализ и укрепване на капацитета на Националния институт за правосъдие например са заложени харченето на 400 000 лв. 100 000 лв. ще струва изработването на “стандарти за условията на труд в съда и прокуратурата”. 580 000 лв. от европейските фондове са заделени за “оценка на ефективността на отделни структури на съдебната власт и реформа на съдебната карта”.

Въвеждането на “модерна и ефективна наказателна политика” ще погълне почти 1,5 млн.лв., както и още необявени засега средства от държавния бюджет. Разработването на нова Концепция за наказателна политика ще излезе четвърт милион лева. Подобна концепция бе изработена две години след членството на България в Европейския съюз. 100 000 лв. ще струва анализирането на действащия Наказателен кодекс. 300 000 лева ще бъдат похарчени за анализ на състоянието на досъдебното производство.

С пари на Европейската комисия ще бъде изготвен и “независим експертен мониторинг” на прокуратурата и “факторите за политическо, йерархично и друго неправомерно влияние в нея, както и формите на злоупотреба с прокурорски правомощия”.

1,2 млн. лева от ОПДУ, както и неизвестна за момента сума от държавния бюджет и от Програмата на Европейския финансов механизъм и от Българо-швейцарската програма за сътрудничество ще бъдат усвоени за гарантиране на “върховенството на закона, защитата правата на човека, достъпа до правосъдие и хуманността на правосъдието”. И тук голямата част от средствата ще бъдат разходвани за анализи и проучвания.

Още 550 000 лв. от ОПДУ и неизвестно още колко допълнително от държавния бюджет ще бъдат похарчени и за “повишаване на доверието към съдебната власт чрез обществено участие и прозрачност”. Предвижда се със средства от държавния бюджет да се изготвя годишен анализ на “прозрачността” на съдебната власт.

Съветът за съдебна реформа, който предстои да одобри разходването на десетки милиони лева, се ръководи от министъра на правосъдието Екатерина Захариева. Членове на съвета са представители на ВСС, ВКС, ВАС, прокуратурата, ИВСС, Висшият адвокатски съвет, НИП, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, както и на още шест неправителствени организации.