До юни месец 2016 г. Държавна агенция “Национална сигурност” ще трябва да инициира мотивирано становище относно необходимостта от законодателни промени в Закона за специалните разузнавателни средства, които в значителна степен ще подпомогнат по-ефективното разследване на корупционни престъпления, извършени от магистрати. Това се посочва в проекта на Плана за действие за изпълнение на препоръките от Доклада на Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, който Съвета за съдебна реформа към Министерство на правосъдието трябва да приеме на 29 март, предаде репортер на БГНЕС.

“Налице са признаци, че това по-тясно сътрудничество между службите в рамките на специализираната структура започва да дава положителни резултати. Редица случаи са внесени в съда. Други са в процес на разследване. Същевременно обаче оценката на усилията на България да се справи с корупцията по високите етажи на властта ще зависи от постановяването и изпълнението на окончателни съдебни решения”, пише в констатациите към мярка №52 от Плана за действие.

Друга от мерките предвижда до октомври месец 2016 г. прокуратурата, Висшият съдебен съвет и МВР трябва да изработят обективен анализ за това, защо конкретни дела по високите етажи не са били приключвани успешно и да бъда набелязани “ясни стъпки” за бъдещи действия. Мерките са във връзка с изпълнение на приетата през 2015 г. от правителството нова всеобхватна национална стратегия за борба срещу корупцията.

По-голямата част от мерките в Плана за действие за изпълнение на препоръките от Мониторинговия доклад са свързани с приемането на промените в Закона за съдебната власт, които са свързани с разделянето на ВСС на две камари, прекият избор от магистрати на членове на съвета, разширяване на правомощията на Инспектората на ВСС и приемането на антикорупционния закон и създаването на бюро за борба с корупцията.