Роденият през 1962 г. във Велико Търново Тодор Божилов бил оставен от родителите си в дом, след което бил осиновен от семейство в София. 

В 8 клас от съседка разбира, че е осиновен и решава да открие истинските си родители, разказва в. "Монитор". От акта за раждане разбрал номера на делото по осиновяването. 

С помощта на осиновителката изискал делото от съда и научил истинските имена на биологичните си родители и това, че са от Велико Търново. При направената проверка в ГРАО в Търново той установил, че има 8 жени с името на биологичната му майка и 10 мъже с това на баща му. 

Започнал да ги пресява и постепенно кръгът се стеснявал. Накрая останали само двама – истинските му родители. На посочените адреси Тодор разбрал, че майка му вече е починала, но баща му е жив.

"Откривайки адреса му, първо пратих една колежка, да провери дали действително има такъв човек на тази улица. Тя прояви малко нахалство и на собствена глава позвънила на вратата и изкарала баща ми навън, където направо го попитала дали има оставено дете в сиропиталище. След като той казал "да", тя го попитала дали иска да говори по телефона с него. Това беше страхотен момент. Аз бях на работа и успях само да кажа на баща ми как се казвам. Бях много развълнуван. Той от своя страна веднага се обадил на сестричката ми и е казал имената ми. Тя пък ме откри във Facebook, споделя днес 53-годишният мъж.

"Когато баща ми ми каза, че Тошко е намерен, бях на работа и направо ми се подкосиха краката. Намерих го във Фейсбук и му пратих показа за приятелство. След 2 секунди той ми отговори: "Кой иска да се запознае с мен?". Аз написах: "Може би сестра ти". Отначало се усъмни, защото фамилията ми не е Христова, но му обясних, че съм омъжена и съм вече Георгиева", разказва сестра му Мариета. 

Тя признава, че знаела за него и също цял живот го търсела и всеки ден се събуждала с мисълта, че все някога ще го открие, въпреки че знаела само рождената му дата.

Сега двамата се опитват да прекарат възможно най-много време заедно, за да наваксат изгубеното. Търсенето на Тодор го довело до откриването и на други негови кръвни роднини. Оказало се, че той има още две сестри, които живеели в Дебелец и в Стражица и брат в Разград. 

Никой от тях не подозираше за съществуването му и когато им се обадил шокът за всички бил пълен. Сега обаче отново всички са заедно и се кълнат, че ще си помагат и обичат така, както трябва да правят братята и сестрите в едно семейство.