Сирийската гражданска война подчерта и изостри някои слабости на Запада. Дипломатическата криза и заплахите на някои европейски страни да затворят своите граници показват, че стабилността на Европа е застрашена от бежанския поток, предизвикан от атаките на сирийския президент Башар Асад срещу неговото цивилно население.

Потокът само ще се засилва, докато руските въздушни сили подпомагат стратегията на Асад за атакуване на цивилни цели в името на предизвикване на обезлюдяване. Русия постъпи така, защото тази стратегия създава пустиня, която се управлява по-лесно от слаб съюзник като сирийския президент, отколкото населена държава.

Тази стратегия също така дестабилизира Европа.

При Путин Русия доказа, че е експанзионистична сила и че нейната икономическа и демографска слабост означават, че ще продължи да бъде такава. Тя се нуждае от експанзия поради размера на новите ресурси, които ще може да пренасочи в подкрепа на държавата, чиято икономика не е достатъчна за нейното оцеляване.

Русия се разширява с помощта на комбинация от дързост и предпазливост. Тя смело се възползва от части от Грузия, Крим и Украйна. Тя е предпазлива при полагането на основите за такива ходове и при завземането на тези области, които може да контролира най-лесно - обикновено поради по-голяма концентрация на етнически руснаци, или на тези, които са склонни да предпочитат руското правителство пред алтернативата.

Наблюдатели се безпокоят, че подобни големи руски етнически малцинства в Прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония ги превръщат в апетитни цели.

Руското разузнаване работи сред икономическите лидери от Прибалтика, както и сред политическия елит там. Също така Русия има анклав в Калининград, който физически е отделен от останалата част от страната от части от Литва, Латвия и и Беларус – един анклав, който е главната квартира на руския Балтийски флот. Има усложнения за руското придвижване към балтийските страни и най-голямото от тях е членството на тези страни в НАТО.

Докато НАТО остане силна и надеждна, поне някои от опциите за Русия не могат да се осъществят.

Турският лост

Съдбата е предоставила лост, който може да бъде достатъчно силен, за да пропука единството на НАТО , в същия този сирийски конфликт, в който Русия вече е ангажирана. Той идва под формата на члена на НАТО Турция, която се е насочила далеч от интересите и нравите на останалата част на съюза. По отношение на самия конфликт Турция заплашва да изпрати сухопътни войски срещу силите, подкрепяни от Русия и Иран. Турски и руски сили вече се бият от различните страни на конфликта, само на няколко километра едни от други от двете страни на турско-сирийската граница.

Това много лесно може да доведе до директен конфликт между Русия и НАТО.

Такъв конфликт беше избегнат на косъм, след като Турция свали руски изтребител-бомбардировач през есента. Руската реакция не включи директни военни действия, а се изрази в икономически санкции и подкрепа за турското кюрдско малцинство. Турският отговор беше създаване на кордони и предизвикване на гладуване в кюрдски села, практика, която американският държавен секретар Джон Кери определи като „директно противоречаща на законите на войната“ - но само когато Сирия върши такива неща. САЩ не осъждат своя съюзник Турция за същите практики.

На практика САЩ не знаят в действителност какво да кажат или да направят по отношение на Турция.

Турция твърдо се противопостави на истински човешки свободи, които са основата на всеки справедлив политически ред според Запада. Турция започна да арестува учени, критикуващи военните й действия. Турски учени, които подписаха декларация, призоваваща към прекратяване на насилието срещу кюрдите, откриха червени знаци Х на вратите си, когато отидоха на работа. Турция възпрепятства водените от Америка, която се обърна в подкрепа на кюрдските бойци, усилия за победа срещу ИД. Вместо това турските действия предотвратиха фокусирането на голяма част от кюрдския капацитет върху ИД, като подложиха на бомбардировки кюрдските военни формирования.

Турция най-малкото си затваря очите за линиите за снабдяване на ИД и свързания с „Ал Кайда“ Фронт Ал-Нусра, ако дори и не ги подкрепя директно. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган търсеше съюз с радикални ислямистки групировки в страната си и ги е използвал, за да накърни медийната свобода и дори срещу правосъдната система.

Тези действия доведоха до това, че множество коментатори от целия политически спектър внушаваха, че Турция трябва да бъде изгонена от НАТО. Но проблемът е в това, че НАТО няма механизъм за изключване на нейни членове. Нещо повече, „решенията на НАТО“ трябва да бъдат взимани единодушно, т.е. въвеждането на правила би трябвало да изисква Турция да гласува за собственото си изключване.

Това е малко вероятно да се случи, като се имат предвид предимствата, които й дава членството в НАТО за ограничаване на действията на Америка и Европа в настоящия конфликт.

Липсата на подкрепа от страна на НАТО за Турция в случай на конфликт с Русия би отворила голяма пукнатина в съюза. Ердоган все още не заслужава западна подкрепа. В случай на избор между изоставяне и война с Русия, изоставянето изглежда логичният избор. Като се имат предвид уменията на Путин в тази сфера, вероятно е конфликтът да дойде във време и по начин, който само да подчертае недостойнствата на Турция в очите на западната общественост. Пукнатината, направена в НАТО, ще изкънти в Прибалтика.

Какво да се прави?

САЩ трябва да доведат западните сили в НАТО до имунизация срещу правителството на Ердоган, така че отказът да го подкрепят да не навреди на алианса толкова зле, колкото би било в противен случай. Обръщането на 180 градуса на отказа на Кери да критикува Турция за правенето на нещо, за което той критикува Сирия, би било едно добро начало. Западът трябва да започне да говори открито и публично за западните ценности на свобода и независимост на съвестта, както и против военните престъпления на турското правителство. Нашите правителства трябва да дадат ясно да се разбере, сега и преди да дойде кризата, че ние няма да подкрепяме правителство, което се държи като турското.

Когато Путин използва лоста Турция срещу НАТО, може да бъде фрагментиран целият алианс или просто спойката между Турция и останалите страни по договора. Турското правителство се отдалечи от наследството на Ататюрк, реформаторът от началото на ХХ век. Предупреждения, че губи положението си на истински член на НАТО, може да прекратят най-тежките злоупотреби на Ердоган срещу собствения му народ, включително модерно ориентираните турци и кюрдското малцинство. Това би било добро само по себе си, защото би защитило правата и живота на достойни хора, които сме длъжни да подкрепяме.

Дори и Турция да не се вслуша, такива предупреждения поне биха предпазили структурата от твърдението, че Турция остава силна и стабилна. За държавите, които продължават да подкрепят западните идеали за човешка свобода, НАТО ще остане непокътната.

.............................

Брад Пати е експерт във вашингтонския мозъчен тръст Център за политика на сигурността. Коментарът му е публикуван във в. „Джерусалем пост“.