Въпреки очевидната неефективност на предприеманите мерки, директорът на ЕЦБ Марио Драги продължава да провежда своята парична политика, водеща икономиката на еврозоната към крах.

Директорът на Европейската централна банка Марио Драги отново поде старата песен свързана с лихвения процент. Сега лихвата по кредитите в зоната с единна валута е равна на 0,00% Така отчуждаването на собствениците на влогове не само продължава, но и се задълбочава.

Освен това се разширява и без това спорната програма за „количествени облекчения“: вместо днешните 60 милиарда евро ЕЦБ ще харчи занапред по 80 милиарда евро на месец за изкупуването на облигации. При това този път в програмата ще бъдат включени не само държавните облигации, но и корпоративните ценни книжа. Блуждаенето на Марио Драги в областта на паричната политика продължава, отбелязва ДВ.

Неефективна програма

Проблемът на върховния гарант за стабилността на европейската валута се състои в това, че нито една от приетите от него мерки до момента не е повлияла положително на ситуацията. Точно обратното, инфлацията, която Драги иска да стимулира с помощта на ускоряващата своето движение парична маса, както и преди се колебае в рамките на нулата. И конюнктурата в еврозоната не бърза да се изправи на крака. Причината е в това, че компаниите все още се въздържат от инвестиции. А значи почти не се нуждаят от кредитиране.

Самите банки, които не изпитват недостиг от свежи пари, просто не могат да се избавят от тях. А ако искат да ги изпратят за съхранение в ЕЦБ, то трябва да плащат наказателни проценти. В резултат големи парични обеми търсят други пътища към пазара, все пак те трябва да се вложат някъде. Така навсякъде се и надуват истинските финансови балони – на пазара на недвижими имоти, в търговията с предмети на изкуството или ретро автомобили, където в момента се харчат фантастични суми.

Купувай петрол, Марио!...

Кое кара Марио Драги да налива на пазара все повече пари, ако предишният план, очевидно, не дава желаните резултати? Та нали пазарът на облигации така или иначе скоро няма да бъде опустошен? Та нали на ЕЦБ, според собствените й правила, не е разрешено да изкупува над една трета от дълговите ангажименти на една страна емитент.

А тук и тази инатливост на всяка цена да се постигне целта от 2% инфлация. Цените в еврозоната не трябва да нарастват повече от това. Но това е произволно установена цифра, която се отнася към онези времена, когато барелът петрол струваше около 100 долара. Вместо да се занимава с безкрайното изкупуване на облигации, по-добре би било ЕЦБ да започне да купува петрол в Ротердам и да го трупа вместо ценни книжа, както предложи тези дни анализаторът на Baader Bank Клаус Штоп.

… или си ходи!

Това, което прави Драги е да шофира автомобил в превъзбудено състояние. Евтините пари в течение на продължително време разрушават доверието. Те са като наркотик, предизвикват зависимост, и съблазняват правителствата на страните от еврозоната да се откажат от реформите. Ако се ограничим с постоянно увеличение на дозите, пациентът няма да се излекува. Но в същото време продължава гигантското преразпределение на пари от Северна към Южна Европа. Защото за главните длъжници в ЕС – Италия, Испания, Португалия и Гърция – действията на Драги са благодат. В същото време еврозоната, като огромен океански лайнер, все повече се приближава до айсберга.

Тук са безсилни заплашителните писма на Еврокомисията с искания за икономии и провеждане на реформи, изпратени в сряда, 9 март, от Брюксел в Мадрид и Рим. Единствените, които биха могли да се зарадват на изявленията на Марио Драги в този тъжен ден – това са инвеститорите: европейските банки след изказването на директора на ЕЦБ демонстрираха сериозен ръст. „Наркоманите“ получиха нова доза. Но когато индексите след това започнат да падат и са необходими нови вливания, Драги отново ще извади паричната спринцовка и ще накара фондовите пазари да продължат своя растеж. Това е недопустимо. Ако това е единствената цел на предприеманите мерки, тогава трябва колкото е възможно по-скоро да сложим край на действията на италианеца.