Южен Кавказ има дълга история на насилие и милитаризация. Заради конфликта в Сирия и нарастващото напрежение между Русия и Турция се увеличават и рисковете от разпростирането му и върху тази област.

На 1-ви март, върховният представител на Европейския съюз (ЕС) по външната политика и сигурността, Федерика Могерини, направи официално посещение в Армения, след като преди това през деня се спря в съседен Азербайджан. Официално фокусът на посещенията беше вследствие на интереса на ЕС от “Южния газов коридор” през Южен Кавказ, човешките права и положението на гражданското общество в региона, както и дискусиите около новите двустранни споразумения. Също така, приоритетно в дневния ред беше дългогодишният конфликт за спорния регион Нагорни Карабах.

Освен редовния дневен ред на отношенията „ЕС-Южен Кавказ”, обаче, съществува и опасението, че след пет години война в Сирия, регионалната нестабилност и насилие рискуват да се разпространят в условията на крехката сигурност на Кавказ. В основата на този проблем е бързото влошаване на отношенията между Русия и Турция.

Решението на Москва от есента на 2015 г. за въвеждане на военни сили в Сирия, откри началото на една спирала от нарастващо напрежение с Анкара. A серията от нарушения на турското въздушно пространство, свързани с руските въздушни удари в Сирия, е първоначалната причина за търканията между двете страни. Скоро след началото на руските военни бомбардировки в Сирия, турските власти заявяват, че руските военни самолети, нарушават въздушното й пространство. На 24 ноември, руският бомбардировач Су-24 е свален от турски изтребител F-16. Този инцидент се превръща в най-лошата точка в двустранните отношения от Студената война насам.

Активна милитаризация на Кавказ

Покачването на напрежението между Русия и Турция заради Сирия започва бързо да се разпростира в Кавказ, където Русия поддържа значителни военни сили и техника. След като руското ангажиране в Сирия се засилва в края на 2015 г., Москва започна да укрепва военните си бази в Армения. След турските твърдения за руските нарушения на нейното въздушно пространство в началото на октомври 2015 г., турски военни транспортни хеликоптери нарушават на два пъти (6 и 7 октомври) арменското въздушно пространство. Впоследствие, Русия продължи да засилва военния си контингент в Армения, а през декември 2015 г. бе съобщено, че е разположила допълнителни офанзивни и транспортни хеликоптери в авиобазата си в Армения. През февруари 2016 г., Москва разположи допълнителен брой усъвършенствани изтребители и бомбардировачи в Армения, като същевременно обяви началото на военни учения в своя Южен военен окръг, с цел да тества готовността си да реагира при кризисни ситуации.

Даже преди началото на конфликта в Сирия, Южен Кавказ бе силно милитаризиран. В резултат на конфликта в Нагорни Карабах (1988-94), в който арменското население е мнозинство, бе отделен от Азербайджан и поставен под арменски контрол, поради което всяка от двете страни започна изграждането на свои значителни арсенали. Те са разположени по протежение на нестабилната линия на контакт между двете страни около отцепения регион, и най-вече по протежение на двустранната граница между Армения и Азербайджан. Въпреки повече от двадесет години посредничество от страна на съпредседателите на Минската група към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, конфликтът не се поддава на решение. През последните години нарастват инцидентите, свързани с насилие и смъртни случаи по протежение на контактната линия и използването на тежка артилерия за първи път след прекратяването на огъня от 1994-та година. Това доведе до опасения, че конфликтът поражда риск от дестабилизация и връщане към пълномащабна война.

Близките отношения в областта на сигурността с Русия е ключова част от арменския отбранителен план за спорния регион Нагорни Карабах, който се намира в момента под арменски контрол. Русия е доставила на Армения големи количества въоръжение. Само през последния месец, руското правителство разкри подробности относно споразумение за заем от 200 милиона долара на Армения за закупуване на военна техника от Русия, включваща мултифункционални системи за залпов огън на ракети „Смерч”, способни да изстрелят 12,3-милиметрови ракети за по-малко от минута, както и руско производство противотанкови оръжия, зенитни ракетни раменни установки земя-въздух, средства за разминиране, комуникационна техника, бронетранспортьори и тежки военни камиони.

Освен на оръжейни доставки от Москва, Армения също разчита и на присъствието на двете руски военни бази на територията на страната, като допълнителна гаранция за сигурност. Тя е предоставила за ползване на руската въздушна база летище Еребруни близо до арменската столица Ереван. Базата е разположена на около 40 км от границата с Турция, и в нея има разположени изтребители МиГ-29, бойни хеликоптери Ми-24, и дронове „Navodchik-2” и „Takiun”. В страната също така има руска база за сухопътни войски в Гюмри, вторият по големина град на Армения, в който са разположени между 3000-5000 руски войници, с танкове, бойни машини на пехотата и артилерия.

Руското военно присъствие в Армения обикновено се разглежда в контекста на въпросите, свързани със сигурността на Южен Кавказ и по-специално във връзка с конфликта в Нагорни Карабах. Основите му, първоначално са създадени в началото на 1990-те години, за да се предотврати намесата на Турция на страната на Баку в арменско-азербайджанския конфликт. В резултат на тогавашното напрежение, границата на Армения с Турция е затворена от 1993 година. С настоящата ескалация на напрежението между Русия и Турция, се създават условия, руските военни бази в Армения да бъдат разглеждани съобразно възможностите им за офанзива към съседните страни, най-вече спрямо Турция.

Нарастващо политическо напрежение

Сегашната ескалацията на руско-турската конфронтация в Сирия повдига въпроси за сигурността, които дълго време се смятаха за уредени. В началото на февруари 2016 г., двама руски парламентаристи от комунистическата партия написаха до руския президент Владимир Путин искане за отмяна на Договора от Москва (известен също като Договор за приятелство и братство), подписан между болшевишка Русия и Турция на Мустафа Кемал Ататюрк през март 1921 година. Този договор, заедно с по-късния Договор от Карс (октомври 1921) определят границите на Турция с Армения, Азербайджан и Грузия – въпреки че Грузия и Армения никога не са признали прехвърлянето на територии от тяхна юрисдикция към Турция.

Руските депутати в петицията си до Кремъл подчертават, че ескалация на конфликта в Сирия от страна на Анкара, ще изправят Турция пред опасността от „разнищване” на въпроса за границите в Кавказ. В Турция вече са загрижени от евентуално обкръжаване от руските военни сили, и от изправянето лице в лице с предстояща гражданска война в районите на южна Турция. Подобни изявления подхранват нарастващата несигурност в страната.

Растящото напрежение в Южен Кавказ, в резултат на рисковата руско-турска конфронтация, допълнително дестабилизира един регион, който вече има опит в някои от най-сериозните конфликти в постсъветското пространство. Всяко насилие и конфронтация с участието на Русия, Турция и Армения неизбежно би ангажирало Азербайджан, като съюзник на Турция, а Русия ще се стреми да снабдява своите арменски бази през Грузия, единственият сухопътен маршрут, където напрежението вече е високо след руско-грузинската война от 2008 година и увеличава риска от допълнителна конфронтация с Тбилиси.

Сложната етнотериториална мозайка от Южен Кавказ също ще бъде включена в евентуален конфликт. Решението от февруари 2016 на властите в Русия да позволят откриването в Москва на представителство на кюрдската администрация от североизточна Сирия, вече връща спомените от време, когато етно-национилните групи на Кавказ и Близкия изток са били част от по-широките геополитически игри за насърчаване на нестабилност и са оправдаване на военните интервенции и териториалните ревизии.

Нестабилното прекратяване на огъня в Сирия идва в ключов момент, когато конфликтите в Близкия изток заплашват да излязат извън региона, засягайки Кавказ. Създадената конфронтация, която вече съществува в Кавказ е малко вероятно да намалее, докато не бъде постигнато пълно споразумение за мир. Дори и тогава, развитието в Кавказ и в руско-турските отношения подсказват категорично, че мирът в крайна сметка ще трябва да бъде регионален процес, целящ възстановяването на отношенията на сигурност, които са разбити и обтегнати в резултат от войната в и около Сирия. 

---------
Нийл Mелвин, старши изследовател в програмата за изследване на въоръжени конфликти и ръководител на "Проекта за Управление на конфликтите, насилието и изграждането на мир в Кавказ" в SIPRI.