Във вторник е 1 март. Всяка година на този ден българите се окичват с бяло-червени мартеници - за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта. Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже.

Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките.Те задължително ги слагали по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеница.Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух,именно в съчетанието между белия и червения конец.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.

На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията",най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък.

Традиционната мартеница представлява връв от усукан бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строга символика - червеното е цветът на кръвта и живот, а бялото на чистота и радостта. Комбинацията се приема за талисман против уроки, затова се използва и в други обреди - с мартеница се украсяват сватбените китки, или котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден, или пък се връзват събраните билки на Еньовден.