Над 70 издатели и редактори се присъединиха към Даяна Янг, съоснователка и изпълнителна директора на Drum and и Пол Ломакс, главен изпълнителен директор на Dennis Publishing, за да обсъдят предизвикателствата, пред които ще се изправи издателския свят следващите 10 години. Конференцията “2025: Визията за бъдещето на издателската дейност“, организирана от доставчика на издателски софтуер Page Lizard по повод неговата 10-годишнина, се опита да посочи заплахите от ускорената промяна на блокиращите рекламите програми, възхода на социалните платформи и намирането на платежоспособни клиенти. Ето и 10-те най-важни неща, които научихме от събитието.

1. Никой не е имунизиран от промените

Няма значение дали сте малка медия или голяма издателска къща, никой в тази индустрия не е защитен от промените в нея. Ако не се справи с дигиталните разработки, този бизнес ще остане податлив. "Нови канали за доставка ще дойдат, но старите няма да си отидат напълно, така че животът ще бъде по-сложен", обясни Даяна Янг.

2. Печатното дело все още ще играе важна роля

Всички се съгласиха, че печатните издания ще продължат да имат важна роля през следващите 10 години, въпреки че имаше някакъв дебат за неговото значение във всекидневния живот. Янг имаше визия за технология, която дава възможност на читателите да персонализират проблемите, а Денис Ломакс поддържаше тезата, че "масичката за кафе“ и предоставяните услуги от печатните издания ще продължава да бъдат все така силни. Търсенето на ниши и абонирането най-вероятно ще останат в сила още дълго време, въпреки че основните източници на доходи за този тип издатели ще дойдат от събития и "екстри", а не пряко от печатното издание.

3. Блокирането на рекламите е номер 1

Блокирането на рекламите доминираше в голяма част от дискусията. Стана ясно, че това е проблем, притискащ много издатели. Ломакс скандално прогнозира, че един ден Google Chrome ще включи блокиране на реклами. Това предизвика разгорещен дебат, той дори посочи, че Chrome е блокирал изскачащи прозорци за по-дълго време и никой не е забелязал това. Признаците вече се появиха с неговия проект Mobile Pages. Рекламите не се зареждат, ако не са в един "лек" AMP формат, който се задейства чрез одобрени от Гугъл рекламни платформи. "В последния си пост Google посочва, че рекламата трябва да бъде красива и привлекателна, а не само функционална," добави Ломакс, подчертавайки колко бързо основите могат да се променят.

4. Повечето издатели са откъснати от младото поколение

Този проблем изскочи, когато дебатът засегна поколението, което бе формирано през новото хилядолетие. „Аз разговарях с много мои приятели и колеги какво те четат и се оказа, че нито един от тях не е купувал печатно издание“, сподели един от участниците в обсъждането. Така той открои увеличаващия се разрив между очакванията на издателя и реалностите при студентите и младите специалисти. Обяснението дойде в хода на самите разисквания. Младите хора под 26-годишна възраст, които са израснали с мобилните телефони, без да са чели списания, нямат никакви навици към печатната продукция, към изданията и брандовете. „Ние сме верни на платформите, а не на брандовете“, каза 21-годишната Асам Блейдс.

5. Ключът е в гъвкавостта

Темпът на новаторствата е безмилостен и сега има безброй възможности за издателя да разшири дейността си в няколко посоки. "Каквото и да знаят, те ще трябва да учат, да се отучват и пак да научават, защото темпото на промяната и количеството на поеманата информацията, която се абсорбира, е почти потресаващо“, коментира Янг. Хората и издателите, които има разнообразни умения и желание да опитват нови неща, ще бъдат по-устойчиви в неизбежния спад на печата.

6. Всичко ще зависи от платформите ...

които ще насочват фокуса от привличане на трафик към уебсайта на издателя. Обезпокоителното е, че дебатът за платформите е неприятен за някои издатели, които открито признават, че не искат да бъдат сграбчвани от Snapchat, Facebook и други начини за издателска платформа. Ломакс призна, че не е сигурно дали тези платформи ще оцелеят в дългосрочен план, но засега те далеч изпреварват обсега на уебсайтове. Ако към тях се подходи правилно, те могат да добавят голяма стойност към продуктите на издателя.

7. Отношенията издатели-аудиотрия се променят

Досега издателите и редакторите казваха „това ще се харесва“ и имаха пълен контрол върху продукта, оформлението на страниците и маниера на четене. С появата на цифровите технологии, нещата се обърнаха и сега читателят решава какво най-много му харесва, какво искат да ползват и от какво се отказват. Това не е нова грижа. Удобството на кликването и текстовете за знаменитостите отдавна вбесяват издателите, но разпространители на проблема са социалните медии. "Бихме могли да напишем listicle за котки и това може да предостави повече мнения от откъс на нашата най-качествена журналистика", оплака се читател.

8. Загубата на контрол върху съдържанието изглежда неизбежна

В момента истината е следната: ако не представиш съдържание пред аудиторията, някой друг ще го направи независимо дали във Facebook, Snapchat или Apple news. Ребека Билингсли от издателството Джон Браун Media повдигна един интересен момент в дискусията - бихме могли да се обединим и да се изправим, за да накараме технологичните гиганти да преговарят за по-добра сделка с издателите. Времето обаче за това наистина отмина и сега дискусиите ще бъдат фокусирани върху това на каква цена сме готови да се предадем.

9. Никой не знае откъде ще дойдат парите

Паричният фактор бе другата гореща тема в разискванията, в хода на които бяха поставяни трудни въпроси за очакванията и бъдещето. „Как да се очакват от нас да финансираме такова съдържание, ако се увеличава блокирането на рекламите“, попита един от участниците. Връзките с музикалната индустрия спаднаха, друг попита защо няма желание да се плаща за статии както за музика и филми. „Никога не сме очаквали да се плаща за съдържание, то не носи висока стойност“, поясни Наташа Кларс от Times’ RedBox.

„Ако един издател сложи цена на новините си, друг ще ги предложи безплатно. Въпреки, че има много причини стойността на съдържанието да остане ниска, никой не предложи алтернатива и път напред. А това означава, че диверсификацията може да бъде единственият начин за справяне в бъдеще на закъсващите печатни брандове.

10. Прогнозите са лоши

Ломакс обобщи трудностите за прогнозиране на бъдещите тенденции със закона на Amara. "Ние сме склонни да надценяваме ефекта на технологиите в краткосрочен план, а да го подценявам в дългосрочен план". От твърдението Хорас Рекъм през 1903 г., че конете ще останат, а автомобилите са просто прищявка, до мнението на изпълнителния директор на Microsoft Стив Балмър, че "няма шанс iPhone да получи някакъв значителен пазарен дял" през 2007 г., единственото нещо, което ние знаем за сигурност, е, че ние не може в нищо да бъдем сигурни.