“Ти ли разби главата на Надежда Георгиева в нейния апартамент през февруари 2000 г.?”, пита психолог при тест с детектор на лъжата.

“Не”, отговаря ямболският бизнесмен Орлин Аврамов. Полиграфът показва резултат: неопределен.

“Ти присъства ли?”

“Не.”

Детекторът: истина.

40-годишният Аврамов е подложен на теста на 29 март 2001 г. Минали са 13 месеца, откак трупът на юристката е намерен увит в одеяло върху черен фотьойл в хола на мезонета  в столичния жк. “Стрелбище”. Резултатите от детектора обаче са потулени.

За изследването съдът разбира чак на 20 ноември 2007 г. по време на разпит на трима експерти от Института по психология на МВР. Дотогава нито прокурорите, нито съдиите, задържали Аврамов като обвинен за зверското престъпление, са информирани за него.

Знаело се само за тестовете на Пламен Калайджиев, на 33 г., и на жена му Димитринка Атанасова, на 30 г. (Двамата се развеждат на 10 ноември 2006 г.) Калайджиев сяда на детектора в 15,54 ч на 7 март 2000 г. и отговаря на въпроси 20-ина минути. Заключението на експертите е, че той не е извършител на убийството. Само отговорът на въпроса “Подозира ли кой е причинил смъртта на Георгиева?” посява съмнение в искреността му. Детекторът отчита - лъжа.

Димитринка е подложена на поне 5 теста на 7 и на 8 март 2000 г. На някои въпроси се проваля и това предопределя съдбата  през следващите 12 г. на преследван от правосъдието беглец в Англия. Въпреки че в юридическата практика у нас данните от детектор не се приемат за доказателство, тази “Оперативно-психологична експертиза” дава насока на цялото разследване.

Това е един от изводите на Софийския градски съд, който оправда Аврамов, Калайджиев и Димитринка още на 12 октомври 2012 г. Мотивите за тяхното оневиняване бяха огласени този петък.

“След полифизиографското изследване са “забравени” всички други следи и версии

От самото начало разследването е фокусирано изцяло върху Димитринка Атанасова и Пламен Калайджиев и е разследвана само и единствено версията за тяхното участие в убийството”, пише съдът.

След анализ на представената му документация (липсват веществени доказателства и 4 теста, вероятно неизгодни за обвинителната теза) той дава слаба оценка на разследването. Посочва, че е проявено “пълно бездействие” от 29 февруари до 29 декември 2000 г. и горещите следи са изстинали.

За 10 месеца са разпитани само 6-има свидетели  и двама заподозрени, извършен е 1 оглед и 1 претърсване, което не дава резултат, и е намерена платката от телефона на убитата.

Според съда МВР и прокуратурата не са направили нищо, за да проверят ред версии за убийството, промушилите се през булото от тайнственост, което години наред обвиваше делото. Ако са опитали да сторят нещо, не са го документирали, както изисква законът.

Не е разследвана възможната връзка между смъртта на Георгиева и покушението срещу 40-годишния шеф на фирмата “Натурела” Кристиян Маслев.

Той е застрелян с 3 куршума до дома си в София на 21 април 2000 г. Кристиян има математическа дарба и също като Надежда изпъква като човек с големи заложби. Двамата са се познавали. Още през 2000 г. се говори за близки отношения помежду им и за “посредничество” в сделки, от които Маслев бил заинтересован. Но делото за смъртта му е спряно, убиецът не е разкрит. Двете убийства са с различен почерк, но не е изключено поръчителят им да е един.

Съдът отбелязва, че няма правомощия да разследва връзка между двете убийства (това е работа на МВР), но подчертава, че тази връзка е била пренебрегната.

Не са документирани опити да се проверят сигнали за участие в убийството на Георгиева

на хора, свързани с работата  в София. През 1999 г. тя решава да напусне Ямбол и фирмата на Аврамов “Стара изба 1924”.

Споделя това с Донка Митева, сестра на винената царица Роза Георгиева, (Митева сега е защитен свидетел по делото “Октопод”), и е свързана с Алексей Петров - тогава член на управата на “Спартак Интерхолдинг”. Петров поема ангажимент да възлага на Георгиева правни поръчки, свързани с дружествата от холдинга. Адвокатката започва работа в офис на бул. “Цар Борис III”, за който по-късно избухват съдебни спорове.

Не са проверявани твърдения на племенника на Митева Андрей Янев за други причини за убийството. Никой не обърнал внимание на данни за участие в него на близки на ключова свидетелка по делото. Тя първа насочва полицията към Аврамов. Не са разследвани и версиите за поръчители на убийството, посочени от сестрата на убитата.

Без последствие остава докладна записка от 2 март 2000 г. на полицай от СДВР. В нея са посочени доста хора, които имат мотив Георгиева да бъде отстранена.
Съдът открива серия пропуски дори при разследването на основната версия за участие на Аврамов, Калайджиев и Атанасова: в делото няма разпити на хора от съседните входове с мезонета на жертвата, които може да са забелязали нещо между 26 и 28 февруари; не личи да е говорено с персонала на пицарията, в която Георгиева е била часове преди убийството.

Този пропуск пречи да се установи по-точно часът на смъртта и да се съпостави с алиби на подсъдимите; не е обърнато внимание на противоречията в показанията на жена, която е била с Георгиева в пицарията;

липсва разпечатка от фиксирания телефон на жертвата.

Според съда дори хипотезата за участието на Аврамов и Калайджиеви да е била най-вероятната, действията, предприети за нейното потвърждаване, са в “грубо нарушение на елементарните принципи на правовата държава”. Калайджиеви са държани повече от 12 ч без възможност за адвокатска защита, не им е давана храна. Димитринка казва, че дори не са я пускали до тоалетната.

Зацапаният с кръв потник на Аврамов е иззет в нарушение на НПК - от неустановен полицай, в отсъствие на следовател и поемни лица.

Близо година той не е  изследван.

ДНК анализ 14/2001г. показва, че кървавото петно е в изключително лошо състояние. Изолиран е само 1 маркер - ТН01. Според експертите има 93,7802% шанс генотипът на изследваната кръв да е от Георгиева - т.е. 6 от всеки 10 души могат да имат този маркер в своята кръв. Това означава, че към 2000 г. кръвта върху потника насочва към 400 хил. българи.

Жилището е старателно изчистено, но под закачалката е открита угарка с ДНК на Калайджиев. Съдът приема, че не може да се установи кога тя е попаднала там (мъжът е ходил често в жилището, тъй като правел ремонт) и дали не е подхвърлена. Изясняването на истината е затруднено и от факта, че не са открити чаши и адвокатска чанта, в която може да е имало пари и документи. Не се знае дали убиецът е левак, или е замахвал със сатъра с дясна ръка, не може да се определи ръстът му.

Знае се само, че ударите са нанесени със значителна сила и замах, вероятно в състояние на ярост. Жертвата не ги е очаквала - когато е нанесен първият, се канела да запали цигара.

Нямало компромати срещу магистрати

Не е доказано “голословното и декларативно твърдение” в обвинителния акт, че Георгиева е имала слабост да записва разговори и че така е създавала компромати, които после да осребри, пише съдът.

4-ма свидетели потвърждават, че е имала диктофон, но не говорят за записи. Касети не са открити.

В едно от решенията на съдилищата в Лондон, които отказват екстрадиция на Димитринка (делото срещу нея се води задочно), се споменава, че Георгиева е имала записи на висш прокурор. Пуснала ги на Димитринка и обяснила, че с тях иска да се подсигури срещу изнудване. Но този разказ не може да се ползва като доказателство в българския съд. Димитринка отказва да се върне у нас и да се яви пред него, защото се страхува за живота си.

Магистратите не приемат за достоверни думите на Нанка Колева, вдовицата на убития прокурор Николай Колев. Според нея бившият главен прокурор на България Никола Филчев  признал, че той е “физическият извършител” на убиството. Отхвърлени са и показания на още двама свидетели срещу Филчев. Мотивът - те се позовават на твърдения на покойния Колев, пострадали са от поведението на Филчев и вероятно изпитват “неприязън” към него. Съдът допълва, че не може да вземе отношение по обвиненията на свидетелите срещу Филчев, тъй като неговите действия излизат извън рамките на това дело. Те биха могли да са предмет на друго разследване.