Президентът Владимир Путин се похвали, че Русия е превзела Крим „без да бъде изстрелян и един изстрел“. Дори има пропаганден филм, който показва операцията като резултат от брилянтното планиране на Кремъл и безпроблемното изпълнение. В понеделник беше публикуван документ, който хвърли светлина върху това защо анексирането беше безкръвно – и за границата на агресивността на Путин.

Интернет страницата Pravda.com.ua публикува стенограмата от заседание на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана (СНСО), състояло се на 28 февруари 2014 г. Предишния ден руски войски без опознавателни знаци помогнаха на промосковски активисти да превземат кримските парламент и правителство. На следващия ден руският парламент упълномощи Путин да започне военна операция в Украйна.

Присъстващите на събранието служители издигнати на власт в Украйна от "Революцията на достойнство" напразно се опитваха да предотвратят загубата на Крим в полза на Русия, но решиха да се откажат от полуострова, вярвайки, че алтернативата би била по-лоша.

Олександър Турчинов, действащият президент и председател на парламента, повдигна въпроса за ответен удар. Премиерът Арсений Яценюк – той все още е на поста, за разлика от много други, които дойдоха на власт веднага сред февруарската революция през 2014 г. - се противопостави на контраофанзивата.“Говорим за обявяване на война на русия“, казва той според стенограмата. „Веднага след като направим това, ще има руско изявление „За защита на руските граждани и говорещите руски, които имат етнически връзки с Русия“. Това е написаният от руснаците сценарий и ние играем по този сценарий.“

Яценюк изтъква, че банковата сметка на финансовото министерство е празна и че, според министерство на отбраната, Украйна не разполага с военните ресурси за защита на Киев, ако Русия нахлуе. Освен това Яценюк казва, че ще има „остър етнически конфликт“ в Крим и че украинското правителство ще бъде обвинено в провал за предотвратяването му. Той призова към политически преговори чрез международни посредници за гарантиране на Крим по-голяма автономия и междувременно да се опитат да възстановят въоръжените сили.

Други участници, които са говорили срещу ответен удар, бяха и.д. председателят на националната банка Степан Кубив и бившият премиер Юлия Тимошенко, която беше освободена от затвора в последните дни на революцията. Тимошенко настоявала, че Путин иска да се разиграе същият сценарий, който се разви по време на руско-грузинската война от 2008 г.: грузинският президент Михаил Саакашвили атакува проруските сили, които контролират бунтовническия район Южна Осетия, но Русия се намеси и изтласка грузинската армия. Тя каза за Путин:

„Той само чака да му дадем повод. Припомнете си как Сакашвили глътна стръвта и загуби! Ние нямаме право да повторим неговата грешка. Така че аз се обръщам към вас да обмислим седем пъти, преди да предприемем и една единствена стъпка. Аз трябва да ви кажа, че ако имахме шанс 1 на 100 да спечелим, щях първа да подкрепя активен отговор.“

След това Турчинов проведе телефонен разговор със Сергей Наришкин, председателя на руския парламент. След като разговаря с него, той информира:

„Наришкин премина към заплахите на Путин. Той каза, че са готови да вземат трудни решения за Украйна за преследването на руснаци и рускоговорещи хора. Може би те имат предвид да изпратят войски не само в Крим. Той предаде думите на Путин, че ако един единствен руснак загине, те ще ни обявят за военнопрестъпници и ще ни преследват по целия свят.“

След това шефът на разузнаването Валентин Наливайченко докладва, че руските войски се струпват край украинските граници. Той каза:

„И американците, и германците искат от нас да не предприемаме никакви активни действия, защото Путин би ги използвал за започване на широкомащабно нахлуване.“

Съветът гласува: Само Турчинов подкрепя обявяването на военно положение. И се стигна дотам, че Русия проведе фалшив референдум в Крим и пое управлението. Украинското правителство се предаде без бой, защото го беше страх да не загуби цялата страна.

Немислимо е Путин да не е знаел колко слаба е Украйна. Той има достъп до разузнаване в съседната страна. Той дори може да говори директно със сваления президент Виктор Янукович, който току що беше избягал в русия. Нищо не предотврати руската инвазия. Още повече, че Путин не се нуждаеше от допълнителен повод да настъпи: Русия вече беше обявила свалянето на Янукович за „противоконституционен преврат“ - както, технически, си беше, въпреки че репресивният режим на бившия президент малко се съобразяваше с конституцията. Янукович можеше да подпише такъв вид искане за сътрудничество, като това, което служи като основание за сегашните руски военни действия в Сирия.

Но Путин не направи нищо подобно. Той не нахлу в останалата част от Украйна и се справи със значимите международни последици. Той искаше само Крим, руската военноморска база, населена основно с промосковски рускоговорещи. Яценюк нямаше илюзии за кримляните, когато говореше за възможност от „етнически конфликт“.

По-късно, когато Русия подкрепи сепаратистко въстание в източна Украйна – осигурявайки военни съветници, оръжие и, в крайна сметка, войски – Путин също внимаваше да избегне пълномащабно нахлунате, макар и да беше в състояние да разгроми украинските военни. На практика въпреки че украинският президент Петро Порошенко се похвали, че неговата войска е „най-силната в Европа“, Русия все още има огромно предимство като численост , оборудване и обучение.

По време на конфликта Путин никога не е бил ограничаван от каквато и да е заплаха от украински отпор. Той не иска явен контрол върху никоя от съседните си държави, а само политическо и икономическо влияние. По отношение на Украйна той иска да парализира в достатъчна степен страната, така че Западът трябва да внимава с интегрирането й в европейските институции. Засега този план работи: Украйна остава изоставена и разкъсвана от вътрешни борби.

Саакашвили, който сега е губернатор на Одеса в Украйна, ясно е научил урока си: той изгражда политическа сила с изразена цел на очистване Украйна от корупция. Такъв вид съпротива срещу Путин потенциално е много по-ефективна, отколкото даването на военен отпор. Западните политици трябва да си вземат бележка и, вместо да изграждат военната отбрана в Източна Европа, да се концентрират в подпомагането на съседите на Русия да изградят ефективни икономики и правителства.

…..........
Коментарът на Леонид Бершидски е публикуван от агенция „Блумбърг“.