До 2 месеца ще чакаме за планово лечение, а досега не съществуваше ограничение във времето.

Мярката е записана с промени в наредбата за достъп до медицински грижи. „Предвижда се всяка болница да води своя листа, а НЗОК да ги обединява в национална, която ще може да се види на интернет страницата на фонда“, обясни вчера за „Труд“ зам. здравният министър д-р Ваньо Шарков. В списъка на касата няма да има имена, а само номер, дата и час на приемане на пациента в дадено лечебно заведение.

Промени ще могат да се правят в следните случаи: ако болният се подобри или се откаже от лечението, ако ден преди него се разболее примерно от грип и няма как да бъде хоспитализиран или ако болницата е обявила грипна епидемия и спира плановия си прием. „А никой няма да може да ви пререди, тъй като номерът ви ще е некоригируем“, посочи д-р Шарков. Ден преди настаняването болницата ще уведомява пациента по начина, по който той си е избрал – чрез обаждане, с есемес или имейл.

За планово лечение в повечето страни от ЕС се чака 6 месеца, а в Словения например за подмяна на тазобедрена става – и една година.

С промените се въвежда още изцяло платените от НЗОК медикаменти да се изписват не с търговското, а с международното непатентно наименование (просто казано с името на молекулата). Така, ако се е появил по-евтин референтен препарат, пациентът няма да се връща до лекаря, за да му смени рецептата. Забранява се още болницата да иска доплащане за „придружител“, ако детето се нуждае от него. „Например, ако е със счупен крак или ръка“, добави д-р Шарков. А принципно е прието, че малките пациенти между 7 и 18 години могат да се обслужват сами, след като ходят на училище, затова рядко им се налага допълнителна помощ.