Между 2 и 10% са родните зеленчуци, които се търгуват на родните пазари, съобщават от Асоциацията на зеленчукопроизводителите. Всичко останало е внос.

Това, разбира се, не е изненада за никого. Такава е ситуацията от години. Турски, полски, гръцки, сръбски, македонски, и т.н., т.н. зеленчуци и плодове консумираме от години.

Въпреки уверенията на правителството ни, че зеленчукопроизводството ще е приоритет, и мерките, които се предприемат, на практика това не се случва. Българските производители продължават да са ръба на оцеляването.

В повечето от бившите соцдържави еврофондовете се използваха ефективно и това направи производството им рентабилно и конкурентно. В съседни на нас страни, които дори не са страни-членки на ЕС, държавната подкрепа също е сериозна.

Къде сме ние? Това е риторичен въпрос. Докато държавата реално не подкрепи сектора, ще продължаваме да ядем вносни зеленчуци.