Рецидивист със 17 присъди за различни престъпления избяга от 10 години затвор за отвличане и нечовешки изтезания.

43-годишният Мариян Лесев и още двама похитили, измъчвали и пребили 33-годишен мъж, когото подозирали, че им е откраднал пратка дизайнерска дрога.

Избягалият престъпник

вързал жертвата

си гол с каишка

за врата и го

карал да ходи

като куче,

после гасил цигари в дланите и ходилата му, за да го накара да върне липсващата дрога или да я плати.

Пострадалият нямал нищо общо с наркотика и по чудо успял да избяга в тъмното след повече от 10 часа изтезания, крил се в храсти, а после полугол на стоп успял да стигне до полицията.

Въпреки че рецидивистът три пъти е бягал от затвора, той дълго време е бил с подписка по делото, а при влизането в сила на присъдата му през април 2015 година става ясно, че е избягал, установи проверка на вестника.

По данни на Главна дирекция “Охрана” към Министерството на правосъдието едва 23 дни след влизането в сила на 10-годишното наказание на Мариян Лесев, на 15 април 2015 г., в дирекцията за привеждане в изпълнение на наказанията са били получени документите за присъдата.

Съдебните охранители издирвали осъдения на адреса му в продължение на 10 дни, след което на 18 май м.г. информирали обратно прокуратурата, че рецидивистът е избягал и се укрива.

Хронологията

на поредното

бягство от

правосъдието

започва на 8 август 2012 г., когато натрупалият огромен брой присъди Мариян Лесев и аверите му Веселин Велев и Владимир Тодоров съвсем случайно срещат в заведение в Русе 33-годишния Явор Радев.

Веселин, който също е рецидивист, бил управител там и познавал Радев. Докато обръщали питиета на бара, Явор се запознал с двамата плевенчани Мариян и Владимир, които били приятели на управителя.

От тема на тема разговорът стигнал до това, че

всички се

нуждаели

спешно от пари

Явор предложил да ги заведе в Горна Оряховица, където имало фирма за бързи кредити, предлагаща много изгодни условия.

Компанията се качила в лек автомобил “Мазда”, собственост на Веселин. Когато наближили Горна Оряховица обаче, шофьорът се сетил, че носи не малко количество “дизайнерски” наркотик в колата и ако бъдат спрени от полицията, могат да си имат големи проблеми.

Тогава отбили по стар черен път и осъжданият за продажба на дрога

Веселин

скрил пакета

с наркотик

в храсти

край с. Първомайци. Дрогата била опакована и увита в хартия, пакетът бил голям колкото свит юмрук.

След това Явор показал на тримата си нови познати къде е офисът на фирмата за заеми, а после помолил да го закарат до жп гарата в града.

Малко след това, докато Мариян Лесев и Владимир Тодоров останали в компанията за бързи кредити, за да подават документи, Велев

успял да

намери

потенциален

клиент за

наркотика

и заедно с него тръгнали към тайното скривалище, за да вземат скритата дрога. Каква била изненадата им обаче, когато стигнали до пустото място край Първомайци и открили, че там е останал само пакетът, а наркотикът е изчезнал.

Велев се вбесил, защото вече бил договорил, че ще взема поне 500 лева. Той бил убеден, че Явор е замесен в изчезването на дрогата, обадил му се по телефона и настоял да се срещнат, за да изяснят проблема.

В този момент Радев направил почти фатална грешка, като казал къде се намира и обещал да изчака, за да говорят на мястото. Така малко по-късно същия ден Велев паркирал на улица в Горна Оряховица при жертвата и още слизайки от колата, започнал да напада Явор с гумена палка в ръка.

“Казвай къде е дрогата!”, крещял заплашително и започнал да го удря. Явор все още не подозирал, че

следващите

часове

ще бъдат

най-големият

кошмар в

живота му,

и продължавал да отрича, че е вземал наркотика. Тъй като бил убеден, че няма общо с изчезването на веществото, той предложил да се върне с наркодилъра на черния път край Първомайци, за да търсят пакета. Така около 14 часа двамата безуспешно преровили отново храсталаците, но наркотикът липсвал. Тогава към групата се присъединили и другите двама рецидивисти - Мариян Лесев и Владимир Тодоров, и тримата се нахврили върху Явор, повалили го на земята и го ритали, докато спрял да мърда. После тримата хванали Явор, изблъскали го в колата между предната и задната седалка, събули му маратонките, взели му лични вещи и документите и продължили да го бият.
 

След това Лесев дал идея да го отвлекат и да го закарат на друго място, за да си разчистят сметките с него. Бруталният рецидивист свалил връзките от маратонките на жертвата си, вързал с тях ръцете му и го натъпкал в багажника на колата. От всичко случващо се с него Явор бил много изплашен и неадекватен, разказва по-късно той пред съда.

Откарали го край русенското с. Тръстеник, в местността Долненски рът, където се отклонили по селскостопански път, осигуряващ достъп до земеделски земи. От двете страни на шосето имало изоставени лозови насаждения.

Движили се по него около 500 метра и спрели автомобила в пустите лозя. По указание на Велев Лесев изкарал пленника от багажника и го съблякъл съвсем гол, за да не може да избяга. След това с връзките на маратонките отново му вързал здраво ръцете зад гърба, свалил го на земята и го завлякъл в близките храсти.

После с часове продължили да го бият и изтезават с метален фенер и други железа.

Между побоите Лесев пушил цигари и многократно ги гасил в дланите на ръцете и в ходилото на левия крак на Радев, за

да му причини още

по-мъчителни

болки и

страдания,

установили по-късно експерти по делото.

За да бъде още по-брутална гаврата, рецидивистът Мариян вързал Явор с каишка за врата и го карал да ходи на четири крака като куче.

Така в продължение на повече от 10 часа биячите измъчвали Явор, карали го да звъни на родителите и приятелката си, за да иска пари, и го заплашвали, че ако не заплати изчезналата дрога, ще го убият.

Според показанията на потърпевшия мъчителите му решили

да го бият,

докато спре

да диша,

и да го заровят

в лозята

След като се стъмнило и тримата похитители били уморени и отегчени от насилието, в един момент Явор видял, че има шанс да побегне, успял да се откопчи от хватката на единия и да се скрие в тъмното.

После с часове се крил в гъсти храсти, докато насилниците обикаляли да го търсят. Едва след още няколко часа, когато тримата похитители се отказали да го търсят и си тръгнали с маздата си, Явор се престрашил да излезе от скривалището си и се довлачил до най-близкия главен път. Въпреки силните болки от нанесените му побои тръгнал пеш към Русе, като многократно

лягал край пътя

и си почивал,

за да не

припадне

от болката,

която изпитвал. След известно време по пътя успял да спре един автомобил и помолил водача да го откара до най-близката сграда на полиция. Шофьорът, който бил шокиран от обления в кръв гол мъж се съгласил да помогне, качил Явор и го завел до сградата на Сектор “Пътна полиция”, където пострадалият разказал за случилото се.

Веселин и двамата му авери бързо били открити и задържани. Но

съдебният

процес се

проточва

повече от

2 години,

защото се налага делото им да бъде разглеждано два пъти от окръжния съд в Русе. Причината е, че апелативният съд отменя първото решение на окръжните магистрати, защото първият съдебен състав е трябвало да включва не трима, а петима съдии.

През това време осъжданият за 17 различни престъпления рецидивист Мариян Лесев е пуснат с мярка за неотклонение подписка, макар че по делото има писмени данни, че той три пъти е бягал от различни затвори, докато излежавал старите си присъди.

След това русенският съд осъжда на по 12 години затвор Веселин и Мариян и на 6 години Владимир.

Апелативният

съд намалява

наказанията

като прекалено

тежки

и решава, че Лесев и Велев трябва да са зад решетките по 10 години, а Тодоров - 5. Веселин и Владимир са отведени в затвора, но когато съдебните охранители отиват да отведат Лесев в затвора той вече се е “изпарил”. Заради изчезването му жертвата на нечовешките мъчения не може да си вземе и присъденото му обезщетение.