Пламен Димитров: Увеличава се броят на българите, останали без ресурси
България
| 12 февруари 2016, 16:16 | коментара
Затова според него е нужно да бъде създаден Закон за несъстоятелността на физическите лица. Експерти започват работа по изготвянето му, каза Димитров.
От страните в ЕС само у нас и в Румъния няма такъв закон. Румънците обаче вече имат обсъден и внесен законопроект.
Във всички текстове на закона обаче трябвало да се търси баланс между защитата на длъжника и интересите на кредиторите. Без такъв баланс съпротивата срещу приемането му ще бъде голяма и той ще остане само добро пожелание, предупреди омбудсманът Мая Манолова.
По думите й трябва да се разграничи ясно човек, който не може да си плаща, и човек, който не иска да си плаща. Целта е на добросъвестните длъжници да има възможност да им се опрощават дълговете, когато съдът констатира, че те действително са били добросъвестни.
Два законопроекта вече са факт - единият е на АБВ, а другият е на Асоциацията за финансова коректност.
Този на АБВ предвижда възможността свръх задлъжнелите лица да могат да се освободят от задълженията си, ако съотношението между активите и пасивите безспорно показват, че с очакваните доходи през следващите години е невъзможно да погасяват вземанията. Второто важно условие е длъжникът да е бил добросъвестен.
В него е залегнала дефиницята, че недобросъвестен е длъжник, изпаднал в свръх задълженост в резултат на извършено от него умишлено престъпление, поел е задължение без намерение да го изпълни или е станал свръх задължен поради разточителство, поясни депутатът от Лъчезар Никифоров.
Участниците дадоха за пример Полша и Литва, където не се пристъпва към производство по гражданска несъстоятелност, ако длъжникът е изгубил имуществото си заради алкохолизъм или е загубил работата си по своя вина.
110 000 германци всяка година пожелавали и получавали собствения си фалит.