Двама братя от родопско село удивляват с вечното си съперничество. Любомир и Славчо Колеви от Гърнати бяха кандидати за кмет, били са конкуренти на застрахователния пазар, в търговията и в какво ли не. Сега спорят за поста на директор на училище.

“Аз първи си подадох документите за обявения конкурс. Брат ми, като видя, отишъл
и поискал и той да участва”,

казва по-малкият Славчо, който е на 54 г. “Размислих обаче и реших да отстъпя - просто не се явих на конкурса, не отидох и да си оттегля документите. Подсказаха ми, че брат ми е фаворит при настоящата власт”, обяснява Славчо.

61-годишният Любомир обаче се явил на конкурса и го спечелил. Желаният пост е директор на основното училище “Васил Левски” в с. Средец. Преди конкурса Любомир е и временно управляващ директор, тъй като в края на м.г. предишният се пенсионирал. Той е и учител в родното си с. Гърнати, където децата получават само начална степен на образование.

Спорът е може би за най-неблагодарното за управление училище. То е в Средец, защитено е. В него учат 33 деца от 4 села. Заплатите на учителите се бавят с 5 месеца заради борчове на училището от 67 000 лв., направени преди 5 г., когато не е било защитено.

Състоянието му според местните е окаяно - оборудването не било подновявано от 1972 г.

При преструктурирането от средно в основно държавата е дала 90 000 лв., които потънали безследно.

“Имам виждания как да решим проблема с дълговете”, категоричен е Любомир Колев.
Община Неделино е получавала държавни средства, които не са използвани по предназначение през предишния мандат. Въпреки това през миналата година 7-класниците от Средец се класираха в топ 5 на външното оценяване в област Смолян.

Славчо е безработен от 2 г., иначе е с около 20-годишен педагогически стаж. Дълго време двамата братя са били учители в Гърнати. Те живеят в родното си село, а къщите им са на 20-ина метра една от друга. Славчо е бил и два мандата кмет на селото, след като победил брат си.

На изборите двамата били издигнати от почти идентични партии.

Баткото - от Партията на зелените, а Славчо - от Зелената партия. Мъжете признават, че се явили от тези партии, за да не събират подписки пред ОИК. На първия тур, на който двамата са първи и отиват на балотаж, резултатът е 78 гласа за Славчо, 77 - за Любомир.

“Помолихме майка ни да не гласува на първия тур - не искахме да я поставяме пред трудната дилема”, казват и двамата. Нито победилият, нито загубилият не попитал двете им сестри Виолета и Минка за кого са дали подкрепата си. Щяло да е подло, обясняват началните учители. Четири години по-късно Славчо, който вече е от ГЕРБ, печели на първия тур, защото брат му не се кандидатирал.

“През двата ми мандата като кмет съм помагал на брат си, който си беше учител през това време. Давал съм му керемиди, цимент и други материали, за да се поддържа сградата на училището в Гърнати. Когато се прокарваше водопроводът, предишният кмет на Неделино не пожела да купи водомер за училището, понеже после и сметки трябва да се покриват.

Така то остана без течаща вода. ХЕИ го затвори и сега 6-те деца провеждат занятия в стая в селския клуб”, казва Славчо. Любо и Славчо не се погаждат особено. Нищо чудно и кандидатурите им за директор да са плод на инат, коментират в Гърнати.
Правят си сечено отколе, но винаги е било в рамките на приличието. Дори споровете им са симпатични, добавят техни близки.

Любо завършва Учителския институт в Смолян. Бил е един от първите с полувисше образование в района. Станал и член на БКП. “Тогава имаше пари в държавата, но брат ми не направи почти нищо, за да имаме някакви придобивки”, кори го Славчо.

“През мое време, когато бях кмет - 2003-2011 г., се решиха двата най-големи проблема в селото.

Въпреки недоимъка асфалтираха улиците и пуснаха водата”, изтъква по-малкият.

Село Гърнати е последното в източната част на Смолянска област. От 15-ина години има асфалтиран път, а дотогава до него се е стигало пеша. Съседната Кърджалийска област само се вижда, но няма път до тамошните села. Гърнати е второ по големина в община Неделино с население от 250 души.

Над 20 г. двамата братя, които са единствените с висше образование начални даскали,
се редували като директор в местното училище - ставало през 2 г., за да няма кавги. Сега обаче няма достатъчно деца, а и няма как да има два щата.

“Брат ми оцени по едно време жеста, че не се кандидатирах за директор в Средец, и обеща да ме назначи в Гърнати.

Намекна ми го при разговор между нас. Но не си удържа на думата”, казва малкият. Славчо се чувства ощетен, тъй като Любо не изтъкнал никакви аргументи, а казал, че трудно може да го назначи, защото го натискат “отгоре”.

“Спомена депутат и някакъв големец, не вярвам в приказките му - кого го интересува Гърнати, та чак и с кадровите дела да е запознат”, разяснява по-малкият брат.
Като вижда успеха на батко си още през 80-те години, Славчо тръгва по неговия път.

Записва и завършва за начален учител в Смолян. Влязъл и той в БКП. После единият решава да завърши висше по специалността си за по-сигурно работно място и да не го съкращават. Избира си да следва задочно във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.
Година-две след това и другият записва висше в същия университет, същата специалонст и същата форма на обучение.

Преди 15-ина години единият решава наред с учителството да започне и страничен бизнес и си открива магазин. Малко след това го последвал и брат му, за да не е по-назад и го удря с конкуренция.

“Аз си построих магазина на мой парцел и с двете си ръце. Батко обаче го откри и до ден днешен е все още в сградата на училището. Не знам колко наем плаща и за какви площи от сградата”, съмнява се Славчо.

“Много да не знае, защото неговият пък няма книжа за строеж”, подмята баткото.
Братята се конкурирали и на застрахователния фронт. Преди време на единия му хрумнало да сключва полици към една компания, но след това брат му започнал да застрахова в полза на друга.

И двамата имат по 2 големи деца. Те се разбират и не се съобразяват с ежбите на бащите си. Съпругите им Надка и Румяна са от Гърнати, общуват помежду си и не са толкова залисани в братската надпревара.