“Небрежителен съм към битовите сладости и някак естествено в Париж ми лепнаха званието безсребърник. Подобно предците си почти не пипам книжни парични знаци. И не се чувствам зле. Все още не е престъпление да се заложи живот за Народ, Свобода, Независимост и Демокрация”, казваше Петър Манолов.

Поетът дисидент Петър Манолов почина в неделя Пловдив на 76-годишна възраст.

Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Котелско. Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на нос Емине. Автор на стихосбирките “Докато стана вятър”, “Весене”, “Кръгова отбрана” и др. Стана известен с гладната си стачка през 1989 г. Тя беше неговата лична реакция срещу изземването на творческия му архив.

В края на 1988 г., когато пластовете в България започнаха сериозно да се разместват, Манолов е избран за секретар на Независимото дружество за защита правата на човека”, създадено от дългогодишния политически затворник Илия Минев в град Септември. Членовете на дружеството

веднага влизат

в полезрението

на ДС

и срещу тях са организирани разнообразни “активни мероприятия”.

През януари 1989 г. службите изземват ръкописите и личния архив на Манолов. Самият той е поставен под домашен арест. На 11 януари той започва безсрочна гладна стачка като реакция срещу намесата в личното и творческото му пространство. “Работническо дело” публикува едно от стихотворенията на Манолов, придружено от редакционен коментар, с което се внушава, че авторът е слаб поет и затова търси известност чрез други средства.

Наредено е из цялата страна да се проведат събрания на местните писателски дружества, на които Петър Манолов да бъде заклеймен.

Писателското

съсловие е

раздвоено Събранието в Пловдив излиза с остро порицателно писмо, но то не е подписано от Георги Алексиев, Добромир Тонев и др.

Най-активна в защитата на поета е Блага Димитрова, която дава няколко интервюта на Румяна Узунова по радио “Свободна Европа”. Освен нея в “световния ефир” се изказват и Марко Ганчев, Йордан Василев, Георги и Евгения Величкови, д-р Константин Тренчев. В защита на поета се обявяват творци от ранга на Кърт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние и др.
 

Петър Манолов прекратява гладната си стачка на 11 февруари. Тогава от МВР в Пловдив му е върнат целият архив. Преглежда го комисия от лекари и излиза със становището, че е добре. Отслабнал е 17 кг.

На 8 февруари Манолов е посетен от Найден Вълчев - писател с много драматична съдба, лежал в концлагера “Богданов дол”. След посещението, Вълчев записва в дневника си: “Той (Манолов - б.а.) добре ме познава по име и лице и се ръкува твърде крепко. Това ме обезпокои за истините. Не беше немощен, ала твърдението на съпругата му е, че вече в урината му блика ацетон и е започнало разрушаването на обмяната на веществата, може би е напълно вярно. Даваше му да пие често-често, в която имало някакви медицински соли. ”

Въпреки че гладната стачка е прекратена, ДС следи денонощно Петър Манолов и семейството му. Тръгват слухове, че синът на поета - Манол Петров, е заплашен с убийство.

Всичко това

превръща

живота

им в ад

На 20 май 1989 г. семейството на поета е екстрадирано от страната и заживява скромно в Париж. Манолов сътрудничи на сп. “Континент”, в. La Pensee Russe, радио “Франс Ентернасионал” и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл.

 

В България семейството се връща през 1991 г. Манолов е избран за главен секретар на Съюза на писателите в България. Доскорошният дисидент обаче трудно се вписва в новите обществени и политически реалности. В едно интервю той признава: “ Не се вписах в досегашните деструктивни политически реалности, но идва здраво време!”

През 2014 г. Росен Плевнелиев награди Петър Манолов с орден за “Граждански заслуги”.

Дисидентът почина на 76 години

Опелото ще се състои днес, 9 февруари, от 11 часа в църквата на централните гробища.