В Закона за предучилищното и училищно образование като първи принцип е посочен: обучение, възпитание, социализация.

За да се изпълни този принцип за смислена и обоснована промяна на парадигмата на българското образование, трябва да се започне от самия Закон. Зaщото, когато се проследят дебатите в Комисията по образование /стенографските протоколи, поместени на сайта на 43 ОНС/, инициатор на приемането му, ще се видят следните липси:

Първа липса:

Обосновка на необходимостта от изработване на нов закон. Тя би трябвало да се състои в следното:

оценка на качеството на образователната система преди започване на действието и прилагането на Закон ’91;

оценка на постигнатото чрез прилагането на Закон’91 до вземането на решение да се изработи Закон’15;

оценка на промените, направени през годините в Закон’91 и как те са се отразили върху качеството на образователния процес;

оценка на непреодолимите пречки, които Закон’91 е поставил пред повишаване качеството на образованието. Тази оценка да обоснове необходимостта от закон,чрез който да бъдат изпълнени стратегическите приоритети, които държавата си е поставила. Тези приоритети ги откриваме в програмите на управляващите партии и коалиции ГЕРБ, РБ, ПФ,АБВ и в програмата на настоящото правителство.

Втора липса:

икономическа обосновка на прилагането на новия закон по отношение на ресурсите – материални и човешки, - които ще са необходими, за да се изпълни неговата норма; напр. колко ще струва квалификацията и преквалификацията на освободените педагогически и непедагогически кадри в системата; колко ще струва изработването на новите учебни програми, стандарти, учебни планове и учебници; колко ще струва въвеждането на двустепенното обучение в средните училища и т.н.

Тази втора липса е необяснима, като се има предвид, че според европейските изисквания всеки нов закон от националното законодателство трябва да съдържа подобен анализ за икономическа целесъобразност.

За частта „Принципи” (раздел Втори)

В Раздел Втори са изброени принципите, които са положени като философия и рамка на Закон’15. Първо те са много на брой – 11. Многобройността им говори за обърканост и неспособност на законотворците да се съсредоточат върху главното и същественото. Напр. как може да ръководи шестия принцип: хуманизъм и толерантност, или

Седми: съхраняване на културното многообразие и приобщаване чрез българския език; или

Осми: иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите; или

Девети: прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на предучилищното и училищното образование.

Предизвикват недоумение, напр. Принцип 1. и Принцип 10. В първия се прогласява „единна държавна образователна политика за осигуряване правото на предучилищно и училищно образование”, а във втория - „автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация”.

Единадесетте принципи са безадресни, аморфни и „пластични” така, че всеки път, особено в последно време, когато се поставя под въпрос основанието за прилагане на Закон’15, се стига до обяснения как някой не е разбрал дълбочината на законовите текстове.

Не може в един текст да се изчерпи цялото многообразие от проблеми, които поражда Закон’15. Затова искам да предложа няколко добронамерени неща, които би трябвало да се сторят, преди да се пристъпи към прилагането му.

Принципи. Те да бъдат сведени максимум до три. Предлагам да са следните:

1. Повишаване на базовата и функционална грамотност на учениците до степен, която да позволява те да показват знания, да прилагат умения и компетентности, покриващи изискванията на Европейската референтна рамка;

2. Заплахата пред националната идентичност и отродяването да бъдат преодолени посредством изработването на учебните планове и програми за двете степени на средното образование така, че непрекъснато и нарастващо да се спазват следните изисквания:

а/ съхраняване и развитие през целия период на обучение на връзката между различните етапи от развитието на българския език и литература така, че чрез познаването на речника и структурата на езика да се преодолее отчуждаването, неразбирането, а оттам и прекъсването на връзката между поколенията в исторически план и контекст;

б/ чрез учебните програми по всички предмети да се сложи акцент върху приноса на българската наука и култура в съответните области;

3. Материално-техническата база на училищата да бъде преустроена така, че новите форми на преподаване и проверка на знанията да приемат профила на най-съвременните световни и европейски образци.

Като се имат предвид тези три принципа чрез нормативен документ МОН да регламентира следното изискване: всеки проект за учебна програма по предмет да бъде подлаган на оценка от специалисти- психолози от академичните звена с цел да се намери максимално точния баланс между ученическата възрастова психика, особености на мисленето, възприятието от една страна и предлагания обем и степен на абстрактност учебен материал и понятиен апарат, от друга.

С цел да се избегне формалността и безплодното отчитане, че децата учат предметите Изобразително изкуство, Музика, Труд и техника, нека се подложи на обсъждане както от колегията, така и от компетентните културни институции в съответните области дали не е по-добре да се смени парадигмата на преподаването такава, каквато за пореден и в още по-осакатен вариант ни предлага Закон’15. Защо напр. да не се изведат тези предмети вън от седмичното разписание по начин, който наистина да заинтересува и мотивира децата. Тези предмети доказано създават условия за хуманизиране на детските души чрез изкуството и труда.

Да се подложи на преценка следното положение: в по-голямата част от европейските страни е запазена системата на разпределение на учебното време на три срока. До 70-те години на миналия век това разпределение беше валидно и за българската образователна система. Нека да се произнесат психолозите кой от двата варианта е по-щадящ ученическата психика и по-ефективен за усвояване и проверка на знанията.

Същото се отнася и до сменния режим в българското училище. Хвърлиха се неимоверно много пари по време на Царското и на Тройната коалиция правителства за закриване на училища в обезлюдяващи села и малки градове. Не е ли по-добре сега да се помисли за следното: освобождаване на училищата там, където е възможно, от двусменния режим на работа и преориентиране на пренаселеността към сгради на училища, които са останали празни, като училищните автобуси вместо да водят към големия град или село, да отиват към малките. Така със сигурност ще се помогне за демографията и инфраструктурата срещу обезлюдяването.

Закон. Учебни стандарти. Учебни програми.Учебници. Преди време двама ентусиасти в лицето на Свобода Цекова и Антон Стайков направиха едно похвално издание: „Български буквар – 200 години в първи клас”, изд. „Хермес”. В посоката, поета от тях, правя следното предложение: министър г-жа Меглена Кунева да спре прилагането на Закона за две години.

Още сега да сформира три комисии от колеги и специалисти, всяка от които да се занимае в продължение на една година със следното:

Първа комисия - да направи пълен преглед на всички закони за просветата /под различни наименования/, създадени от Освобождението до днес. Тази комисия да направи качествен анализ на действието на законите от гл. т. на това кога и през кой период българската образователна система е показала най-високи и значими резултати според световни и европейски класации и други форми на оценяване. Тази комисия да завърши работата си с предложение за нов Закон или за внасяне на поправки към приетия така, че да се изпълни със съдържание принципът, прогласен в Закон’15: „запазване и развитие на българската образователна традиция”.

Втора комисия - да направи преглед на всички учебници по съответните предмети, издавани досега, като за всяка предметна област да работят учители с експертиза в съдържанието и методиката по съответния предмет. На основата на този преглед да се предложи такова съдържание като обем, понятия и компетентности, които да удовлетворяват критериите на Европейската референтна рамка.

Трета комисия - да се занимае с въвеждането на иновациите, интерактивността и другите съвременни методики на преподаване и усвояване, проверка и прилагане на знанията, които ще дадат ново качество и облик на българското образование. Тази трета комисия да бъде съставена от млади хора, които работят в областта на образователните технологии.

И чак след произнасянето на тези три комисии да се подготви учебната документация по всеки предмет и за всеки клас. Тези документи през втората година от спирането на Закон’15 да станат рамката, в която авторите на учебниците, да разположат своите текстове, задачи и пр.

Съзнавам, че това е огромен и безвъзмезден морален, научен, методически труд на хора,от които трябва да се поиска дейност, свръх възможностите им. Но, също така съзнавам и опасността, пред която сме поставени всички ние, като общество, да загубим себе си по пътя. Този път днес допълнително е тревясал чрез множеството недокрай ясни формулировки на Закон’15. Немалка част от тях се нуждаят от повече съдържание, по-ясна формулировка, за да не прикриват истината, улавяна със здравия разум и да не се реем из въздуха на пожеланията и поредните провали.

За бездната, над която сме изправени, ще дам пример с предмета Философия. Дори не помня отпреди колко години някой в Министерството реши да намали часовете по предметите от Философския цикъл от 72 часа годишен хорариум на 54. Това „свиване” изправи цялата колегия пред невъзможността да си гледа работата както подобава. Израз на това „свиване” са несполуките при провеждането на Философската олимпиада,чиято традиция се поддържа от 1989 година. Несполуките се виждат в качеството на текстовете, които пишат нашите ученици. Когато се прочетат текстовете им от началото на провеждането на Олимпиадата, се виждат недостатъците на последващите „съкращения” на часовете: все по-малко автентично философско познание, все по-малко самостоятелно „прочитане” през философската традиция на идеите от различните епохи, отразени в зададените фрагменти, все по-малка възможност да се сътвори авторски текст от страна на участниците.

Още един симптом за това, че сме „на ръба”. Текстовете на Закон’15 задава още едно недомислие: Философия в 8 клас и то с 36 часа, т.е. по един час седмично, след като се знае, че фактически никога не можем да ги имаме в пълнота тези 36 часа. Не знам дали си дават сметка родителите на днешните и утрешни ученици, основавайки се на собствения си ученически опит, какво и колко може да се преподаде, осмисли и приложи с един! час седмично по който и да е предмет, камо ли по Философия.

Тъй като съм един от авторите на учебната програма по Философия, която работихме през 2013 г., смея да кажа, че колегите я направихме с голяма трудност и с вътрешни компромиси, които граничеха с разрив със собствената ни професионална съвест и отговорност.

Не може да се пише закон, който да изправя учителството, респ. ученичеството и родителите на ръба на образователната и светогледна бездна. Никой от моите колеги – млади и стари – не изповядва максимата: „ден да дойде, друг да мине”. Законодателят и МОН императивно са задължени да не ни изправят пред подобни дилеми, които умъртвяват знанията, мотивацията, мисленето и бъдещето на учениците ни, на които всички ние, като общество, утре ще се надяваме да утвърждават и развиват държавата ни. Това НЕ МОЖЕ да бъде позволено!

Ето защо: процедурата по прекратяване на безсмислените прения и на слагане на началото на компетентната и отговорна работа трябва да бъде задействана още ДНЕС. Ако искаме да я има тази държава и този народ УТРЕ.

Послепис: Има още много какво да се каже и по рамката, и по отношение на по-частните проблеми, които поражда Закон’15. Но то ще бъде чуто, както и казаното дотук само, ако хората, чието задължение е да създават ред и да пазят реда във всичките му проявления в държавата, имат съзнанието за тази си длъжност. Ако го нямат – всички ние след много кратко време ще се превърнем в безгрижни и мили идиоти, които ще чакат на „стъгдата да дойдат варварите”/по Казандзакис/.