Във вторник в Пловдив е погребението на Петър Манолов- един от малкото истински дисиденти на България, който никога не се поблазни да влезе в политиката. Поетът е починал в събота, предаде БГНЕС.

Името на Петър Манолов нашумя през 1988-та година, когато на 16 януари заедно с Илия Минев той учредява Независимото дружество за защита правата на човека и става негов секретар. В началото на 1989-та е арестуван и обявява гладна стачка, отразявана от радио "Свободна Европа" и други чужди медии. През февруари 1989-та по разпореждане на ЦК на БКП в цялата страна се провеждат открити партийни събрания с обсъждане и заклеймяване на поезията на Петър Манолов. В защита на преследвания поет се изправят имена като Курт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсберг, Уилям Стайрън, Рене Таверние. В България защитниците му не са много, най- сериозно за него се застъпва Блага Димитрова. На 20 май 1989 г. Петър Манолов и семейството му са екстрадирани от страната и заживяват в Париж. В емиграция поетът- дисидент участва в колоквиумите „Свободата на Духа“ (юни 1989, Париж) и „Проблемите на малцинствата“ (март 1990, Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността“) се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ“. Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл. Завръща се у нас през 1991 г, тогава е и избран за главен секретар на Съюза на българските писатели. В периода 1997-2002 е начело на издателство "Народна култура", откъдето е уволнен по време на управлението на Симеон Сакскобурготски. Тогава в интервю за медиите той казва: " Източноевропейското човечество беше назряло за духовен подем, но го подмениха. Върхушките се договориха за подмяна на руския болшевизъм с американски. Източно-европейският духовен подем бе спънат. Отложен за известно време, той предстои. Това, че вместо златни звезди връз гърдите на колхозничките започнаха да показват надути силиконови цици, не отлага този подем. Т.е., не се вписах в досегашните деструктивни политически реалности, но идва здраво време!"...