Легендарният български мим Вельо Горанов е преживял какво ли не за своите 70 години. Пред bTV и предаването „Тази неделя” той разказа за сблъсъка си с ъндърграунда през 90-те години и за пререканията си подземния бос Поли Пантев.Всичко започнало от нерегламентирания статус на Горанов като директор на театър „Сълза и смях”. Театърът отчасти имал статут на частна фирма, която пък се занимавала и с превози. След като махнали Горанов от управата на фирмата, тя подписала договор с Поли Пантев театърът да бъде превърнат в дискотека.

След като Горанов е върнат на поста, той отишъл в СИК да се представи, тъй като по договор парите от дискотеката трябвало да се делят. Два понеделника подред той се явявал пред Пантев, който го изхвърлил. „На третия ден ме качиха в мерцедесите и ме закара горе на Витоша и ме завърза. Неговите хора. На две дървета – хвърлиха ми дрехите, вързаха ми ръцете и краката и ме оставиха там, навръх Коледа. Седях към 2 часа и половина, аз се измъкнах – аз съм пантомим”, разказа артистът.

След премеждието той отишъл в бара на „Мария Луиза”, където чул, че ще ходят мутрите. „Ти си луд” му казал Поли Пантев и започнал вече да си плаща наема. Но след като Ганеца извадил автомат и стрелял навръх Нова година, театралният директор решил да прекрати договора. Пантев му казал, че досега с него са разваляли договори „само с краката напред”, но Горанов му отговорил, че ще е първият, който ще го направи. В крайна сметка успял. 

Голяма драма в живота на Горанов е инцидентът е дискотека „Индиго”. „Аз не съм правил театър, за да умират деца пред него. Правил съм го за хора”, каза той. Всъщност шапитото на неговия театър е опънато на стадион „Юнак”, където се намирала злополучната дискотека. Тя плащала наем на артиста. „С наема си върнах кредитите. Води се следствие. И докато се води следствието, циганите обраха железата, наркоманите го запалиха и така аз гръмнах някъде с около половин милион долара”, разказа той.

„Аз там вече стигнах дъното. Станах клошар, някъде около 4-5 години”, не скри артистът.

Към театъра го върнал Стефан Данаилов, който го назначил отново в „Сълза и смях”. „Когато вече се пенсионирах, викам дай да си видя в какво състояние е тялото ми. И се оказва, че съм заразен от вирусен хепатит Б. Лекарката ми каза – след известно време ме чака латентен край”, сподели Горанов.

„Отлях си отново железата (с които мимовете тренират мускулите си и носят постоянно по себе си) и юни месец влязох в залата. 6 месеца тренирах, първата ми работа беше да дойда тук, да играя „Един мим разказва”. Ако аз мога да го изиграя, значи съм във форма. Станах 69 кг, изиграх го, и досега съм на сцената”, разказа той. „Сцената ми даде живот”, добави артистът и се разплака спонтанно пред камерата, без обаче да се смущава от сълзите си.