Десетки депутати от нейната собствена консервативна партия написаха отворени писма срещу нея тази седмица. Националистка дясна партия печели подкрепа. Засилват се започналите през есента спекулации, че тя дори трябва да бъде сменена. В неделя вестникът с най-голям тираж „Билд“ озаглави материал от девет страници за нейните политически главоболия „Меркел все още ли е най-подходящата?“.

След година, през която канцлерът Ангела Меркел посрещаше с „Добре дошли“ милион търсещи убежище, това решение я превърна във все по-изолирана и атакувана и у дома, и в Европа, отколкото вероятно в което и да е друго време през нейните 10 г. на поста. Това е промяна, която застрашава не само позицията на Меркел, но и сплотеността на един вече дълбоко обезпокоен Европейския съюз, където нейната сила и тази на Германия – икономика № 1 на континента - служи като свързващо звено за 28-членния блок по време на повече от половин десетилетие на икономическа криза.

"Състоянието на водачество в Европа е такова, че бъдещето на ЕС в момента се основава на силата или слабостта на Меркел", каза Констанце Щелценмюлер, сътрудник в института Брукингс във Вашингтон. "Миналата година ние мислехме, че Европа може да реши проблемите за еврото. Сега може би става дума за сигурността на границите“.

С нарастването на съмненията за политиката към бежанците, подкрепяна от Меркел, сега тя е под засилващ се натиск да промени курса, особено в седмиците след като търсещите убежище бяха свързани със сексуални нападения в навечерието на Нова година в Кьолн.

Тази седмица увеличаваща се върволица от съюзници в страната и чужбина я изоставиха по тази причина, включително и съседна Австрия, която заяви, че ще определи горна граница от 37 500 мигранти за приемане през тази година - по-малко от половината от 90-те хиляди, които прие през 2015. Досега, докато обещаваше "осезаемо намаление" на търсещите убежище тази година, Меркел отхвърли засилващите се изисквания – най-високопоставеното от президента на Германия в сряда - да определи горна граница.

Това настояване остави канцлера безвъзвратно свързан с политиката за бежанците, която пося огромно безпокойство, дори гняв, както в Германия, за финансовите разходи и културни сблъсъци, които си навлече, и в Европа, където съкровената система на отворени граници на европейския континент вече граничи с колапс.

Разликата с други кризи, отбеляза в четвъртък водещият либерален в.“Зюддойче цайтунг“, "е, че този път тя се отнася до канцлера. Преди всичко, канцлера." Докато Меркел вероятно ще оцелее политически – свалянето на канцлера е много сложно, а и липсват очевидни алтернативни кандидати – гневът и бунтът, с които тя се сблъсква, са редки за германската подредена политика и са водораздел в нейния политически живот.

Най-опасно за канцлера е, че нейната отслабваща позиция й оставя намаляващо пространство за маневриране по бежанския въпрос и намалява нейните средства за постигане на цели с недоволните европейски партньори.

Това е така, дори и след като лидерите на Европейския съюз звучат все по-разтревожени, че изтича времето за изграждането на силна политика по отношение на границите и миграцията, преди вълната от бежанци да се възобнови през пролетта, доколкото войните в Ирак, Сирия и Афганистан не показват признаци на отслабване.

Тази седмица Доналд Туск, председателят на Европейския съвет, предупреди: "Ние нямаме повече от два месеца, за да установим контрол върху нещата" – относително кратък момент за мудното вземане на решения от блока. Малко по-късно Туск заяви пред Европейския парламент в Страсбург, че съюзът ще "се провали като политически проект."

При предишни кризи, особено около третия спасителен пакет за Гърция миналата година, Берлин можеше да разчита на подкрепа от другите европейци. По кризите с еврото и Украйна Меркел беше „незаменим лидер“, каза Ян Техау от Карнеги Европа, мозъчен тръст в Брюксел. По въпроса за миграцията обаче съюзници на Меркел бяха разочаровани от това, което те виждат като резки промени в политиката, които я устройват, каза Техау.

Меркел първо защити практиката на Европейския съюз за опит за връщане или прихващане на мигрантите, "когато тя е незащитима, и я е изостави, когато тя повече не устройваше германците", отбеляза Техау. В резултат на това, каза той, "тя не е толкова силна, колкото беше". Сега Германия стои все по-самотна в мигрантската криза, което беше илюстрирано с решението на Австрия тази седмица за определяне на горна граница, което правителството на Меркел определи като „безполезно“.

Това беше подценяване в една седмица, в която консервативни депутати подписаха две отворени писма на фона на отказа на Меркел също да определи горна граница, и министърът на транспорта, Александър Добриндт стана първият член на кабинета, който открито критикува политиката й като съмнителна за Европа. Президентът на Германия Йоахим Гаук, чийто пост носи морален авторитет, определи необходимостта от определяне на лимит за броя на пристигащите имигранти като морален, както и политически императив, умишлен контрапункт на аргументите, които самата Меркел бе използвала като оправдание на политиката към бежанците.

„Няма магическа математическа формула, за да бъде определено колко хора ще приемем“, каза Гаук в сряда пред бизнеслидерите на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. „Стратегия на ограничаването дори може да бъде както морално, така и политически необходима, за да бъде запазена способността за функциониране на държавата“, допълни той. „Ограничаването на числата само по себе си не е неетично: то помага за поддържане на приемането в обществото. Без приемане обществото не е отворено и не желае да приема бежанци.“ В допълнение Гаук предупреди, че „ако демократите откажат да говорят за ограничения, те оставят пространството на популистите и ксенофобите“.

Това предупреждение ясно имаше предвид движението Пегида и дясната партия Алтернатива за Германия, която повиши рейтинга си според проучванията на общественото мнение доста над 5-процентния праг, чието преминава осигурява присъствие в парламента, каза Йозеф Йофе, издател на седмичника „Ди Цайт“, който беше на форума. Той разгледа речта на Гаук едновременно и като призоваваща към внимание, и като подаване на спасително политическо въже на канцлера, чиито консервативни баварски съюзници и лявоцентристки коалиционни партньори социалдемократи се разграничиха от нея.

„Без да споменава Ангела Меркел, и придържайки се към възпитан, държавнически език, той всъщност й каза “Това трябва да спре““, каза Йофе в интервю по телефона. Не само Германия може да се деформира, но и самият Европейски съюз. Докато Меркел, както винаги, настоява за необходимостта от европейско решение на мигрантската криза, времето не е на страната на тромавия политически апарат на съюза.

Тази седмица Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия, предупреди, че той също „доста е притеснен, че нямаме достатъчно време да се справим с бежанския въпрос в задоволителна дълбочина“. Той призова лидерите на Европейския съюз да посветят повече време на този въпрос на следващата си среща на върха в средата на февруари, когато се очаква дневният ред да бъде определен от това как Великобритания да бъде предпазена от напускане на блока.

Меркел призна, че липсата на единство по мигрантския проблема в съюза прави континента уязвими. Но за изстрадалия канцлер спешността може да бъде подчинена на императива на справяне с политически проблеми у дома. Нейното правителство ще представи повече предложения за справяне с бежанската криза по време на следващата среща на върха, каза тя в сряда, „след което можем да направим друго междинно заключение, а след това ще видим къде се намираме."

***
 Алисън Смейли, в. „Ню Йорк таймс“.