Световната финансова система стана опасно нестабилна и е изправена пред лавина от фалити, които ще тестват социалната и политическата стабилност, предупреди водещ финансов теоретик пред вестник „Телеграф”.
„Ситуацията е по-лоша от тази през 2007 г. Нашите макроикономически боеприпаси за борбата със спадовете са изразходвани”, каза Уилям Уайт, председател на базирания в Швейцария комитет за оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и бивш главен икономист на Банката за международни разплащания. (ОИСР е международна икономическа организация на 34 развити държави, създадена за стимулиране на икономическия прогрес и световната търговия - ред.)
„Дълговете продължават да се трупат през последните осем години и достигнаха сериозни нива във всяка част на света. Това ще стане очевидно през следващата рецесия, в която много от тези дългове няма да бъдат обслужени или върнати, и това ще бъде неприятно за много хора, които смятат, че притежават активи, които струват нещо”, каза той пред вестник „Телеграф” в навечерието на икономическия форум в Давос.
„Единственият въпрос е дали ние сме в състояние да погледнем реалността в очите и да се изправим пред това, което предстои.
Следващата задача пред световните власти е как да отпишат тези дългове, променяйки изцяло реда на печелившите и губещите в обществото, без да предизвикат политическа буря.
Според Уайт европейските кредитори ще се изправят пред най-големите съкращения. Европейските банки вече са отпуснали необслужвани кредити за 1 трилион долара. Може да се наложи европейската банкова система да се рекапитализира, а новите правила да предполагат, че всеки притежател на депозит над гарантираната сума от 100 000 евро ще трябва да помогне за спасяването й.
Уайт е един от малкото гласове в братството на централните банки , който заяви силно и ясно в периода между 2005 и 2008 г. , че финансовата система е обречена, а глобалната икономика е изправена пред криза.
Според него количествените улеснения и нулевите ставки на големите централни банки след кризата с банката "Лемън брадърс", създаде кредитни балони и увеличи доларовите заеми, които е трудно да се контролират в един свят на свободни парични потоци.
Резултатът е, че тези страни вече са въвлечени в блатото. Публичният и частният дълг нараснаха до рекордните 185% от БВП на развиващите се пазари и до 265% от БВП на клуба на ОИСР, а за двата субекта това е скок от 35% в сравнение с предишния кредитен цикъл през 2007 г.
„Развиващите се пазари са част от решението след кризата Лемън. Сега те са част от проблема”, каза Уайт.
Икономистът, който е и автор на последния доклад на Г-30 за следкризисното бъдеще на централните банки, заяви, че е невъзможно да знаем какво ще натисне спусъка на следващата глобална криза, след като глобалната система загуби своята котва и потъва.
Китайската девалвация има потенциала да бъде злокачествения тумор за финансовите системи. „Всяка голяма държава се занимава с валутни войни, въпреки че количествените облекчения нямат нищо общо с конкурентното обезценяване. Всички играят играта с изключение на Китай. За сега това е игра с нулев резултат. Китай може наистина да вдигне залога", предупреди финансистът.
Рефлексът на „асиметрията” започна , когато ФЕД инжектира прекалено много стимули след кризата през 1987 г. Властите допуснаха всеки бум да управлява курса , мислейки, че спокойно могат да се справят по-късно, реагирайки на всеки удар с бързина. Според експерта обаче това доведе до пристрастеност към облекчаването, като лихвените проценти падаха с всеки кредитен цикъл. Грешката се усложни през 1990 г., когато Китай и Източна Европа изведнъж се присъединиха към световната икономика и наводниха света с евтин износ. Падането на цените на произвежданите стоки маскираха ширещата се инфлация. Политиците се отдадоха на бездействието с набор от утешителни схващания, които сега виждаме, че са били грешни. Те вярваха, че ако инфлацията е под контрол , всичко е наред”, обясни Уайт.
В ретроспекция, централните банки трябваше да позволят здравословна дефлация. Вместо това, подклаждайки дългови мехурчета, те инкубираха по-злощастния вариант.
Според Уайт в момента ФЕД е в огромно затруднение, като се опитва да изкара кораба на повърхността. Това е дългов капан. Нещата са толкова зле, че няма правилен отговор. Ако те повишат лихвите, ще бъде лошо. Ако не повишат лихвите ще стане още по-лошо”, обясни той.
Няма лесен начин за излизане от тази плетеница. Но според Уайт един добър старт за правителствата е да ограничат зависимостта си от централните банки. Те трябва да се върнат към модела на Кейнс – да изградят инвестиции върху инфраструктура, която плаща сама чрез по-високия растеж. „Винаги е било опасно да се разчита на централните банки за проблемите с платежоспособността. Това е рецепта за нестабилност и сега стигаме границата”, заяви той.