Кодексът на труда предвижда обезщетение за работещи, които не могат да стигнат до работа заради бедствие, напомнят от Главната инспекция по труда.

Работодателят трябва да изплати на хората, които не могат да стигнат до работата си, 50 на сто от брутното трудово възнаграждение за времето, през което са били възпрепятствани да работят, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата за страната.

Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, му се заплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение. Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.

Предотвратяването, овладяването и преодоляването на последиците от бедствия са сред малкото случаи, в които според Кодекса на труда се допуска полагането на извънреден труд по изключение.

Той обаче се заплаща по общия ред за полагане на извънреден труд, тоест работодателят трябва да плати повече за извънредните часове.

Работодателите са длъжни също да предприемат мерки за защита на живота и здравето на работещите от неблагоприятните климатични условия.

При работа на открито работодателят е длъжен да се съобразява с подадените червени и жълти кодове за опасни метеорологични условия и да прецени доколко тези неблагоприятни климатични условия могат да застрашат живота и здравето на работниците му, и да вземе съответните мерки.

Сред мерките могат да бъдат промяна на работното време, въвеждане на по-чести почивки, промяна на типа работа, като се възлага такава, която е по-безопасна при дадени условия, осигуряване на подходящи лични предпазни средства, на помещения с условия за възстановяване на топлинния баланс на организма, топли напитки.