Вотът на недоверие - удобен и за управляващи, и за опозиция
България
| 17 януари 2016, 10:05 | коментара
Подобен подход, всъщност, обслужва и управляващите, и определящите се като опозиционни депутати, тъй като отсега е ясно, че не могат да се съберат 121 гласа за сваляне на кабинета, а провалът на исканото недоверие за цялостна политика осигурява спокойни 6 месеца за правителството, през които не може да се внесе ново искане за оставка.
Вероятно затова и премиерът Бойко Борисов приветства инициативата в парламента и обяви, че внасянето на вотове на недоверие е работата на опозицията, иначе щяла да пострада демокрацията. Според социалисти пък нямало особено значение дали искането на оставка ще е за секторна или цялостна политика, защото в навечерието на партийните конгреси на БСП и ДПС през април никоя от партиите няма да се занимава реално с искане на оставки.
Непостижимите 121 опозиционери
БСП отправи покана за разговори към всички парламентарни сили извън тези, които са в или подкрепят управлението, и постави три теми - здравеопазване, демографска криза и социална политика, национална и вътрешна сигурност. В петък социалистите направиха първата крачка с разговор с ръководствата на групите на ДПС и "Български демократичен център", от които имат принципна подкрепа.
"Атака" не е дала още отговор. Единадесетте депутати, които не членуват в никоя парламентарна група, също. Най-многобройна сред последните е групата бивши народни представители от ДПС. Отстраненият лидер на движението Лютви Местан отказа да коментира дали той и петимата му последователи ще се включат в искането, преди да види мотивите за искането. Изключените миналата година от ДПС Гюнай Хюсмен и Муса Палев пък по-често подкрепят кабинета, заедно с Ана Баракова.
Дори всички извън управлението да се включат: БСП - 38 депутати, ДПС - 30 депутати, БДЦ - 14 депутати, "Атака" - 11 депутати, и 11 нечленуващи в парламентарни групи, гласовете са общо 104 и не са достатъчни за сваляне на правителството.
Здравеопазването - най-вероятната тема
Каква ще бъде финалната тема за искане на оставка ще стане известно следващата седмица, когато предстоят нови консултации между БСП и ДПС, след като хората на Доган обсъдят мотивите в тясното партийно ръководство и парламентарната група.
Макар ДПС да постави въпроса дали исканата оставка да не е за цялостната политика на правителството, засега се очертава то все пак да е здравеопазването. Което също устройва кабинета, доколкото провалът й в пленарната зала ще означава, че в следващата половин година здравният министър Петър Москов ще е неуязвим за парламентарни атаки, включително от бившите си съпартийци, които ядоса с оставането си в правителството.
Здравеопазването е удобна тема, по която ще бъде тествана и заявената опозиционност на лидера на ДСБ Радан Кънев и останалите депутати от ДСБ и гражданската квота в Реформаторския блок. Кънев вече коментира, че подкрепя политиката на реформи на Москов, но подчерта, че ако той се отклони от приоритети в предизборната програма на Блока е готов дори да подпише вот на недоверие срещу него.
Предложението за вот за цялостна политика е било формулирано на срещата в петък от съпредседателя на ДПС Мустафа Карадайъ, казаха за "Дневник" участници в преговорите. Аргументът му бил, че нещата куцат не само в посочените от БСП три сфери, но също и в отбраната и земеделието.
Кой първи заговори за вот на недоверие
Впрочем, ДПС първа заговори за вот на недоверие миналата година по това време и то за провал в политиката на здравеопазване. Поводът беше реакцията на здравния министър Петър Москов покрай зачестилите случаи на побои над лекари в ромски махали и изявленията му, които от ДПС определиха като ксенофобски и език на омразата.
Тогава БСП отказа да им даде нужните подписи до задължителните 48 за внасяне на искането, тъй като по това време в обществото битувало усещането, че ДПС диктува положението и се случва това, което кажат хората на Доган.