"Ерозията на държавността в България засилва ерозията на европейските ценности и превръща една част от границата на ЕС в несигурно пространство за икономиката, свободната стопанска инициатива, сигурността и човешките права". Това се казва в отворено писмо на Съюзът на съдиите в България (ССБ), изпратено в петък до Европейската комисия.

Чрез него гилдийната организация информира ЕК за всички големи скандали в съдебна система от края на 2014 година досега. Според ССБ Европейската комисия трябва да обърне сериозно внимание на ставащото в страната ни и да започне да оценява политиците по предприетите реални действия за реформа, а по заявките за такава.

Изводът на съдиите е: "Липсата на политическа воля за провеждане на действителна и ефективна реформа в съдебната власт е обяснима със съществуващите нерегламентирани зависимости, обвързаности и недопустими вмешателства на най-високи нива в държавното управление".

В писмото се казва, че дълго дефинираният проблем за слабостите в съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност бива прикриван и остава все така нерешен.

"Призоваваме ЕК да постави акцент при изготвянето на препоръки към действието на българските управляващи от политика на предприетите действия да преминат към политика на постигнатите резултати. Утвърдилата се липса на работеща независима съдебна система в интерес на българските граждани крие опасността да надмине вътрешните за страната проблеми като застраши изграждането на единен пазар, гарантирането на конкуренцията, изпълнението на заложените от ЕС цели, финансирани със средства от европейските фондове", коментира съдийската организация.

ССБ настоява, че незаявяването на проблемите в областта на правосъдието и неналагането на дължимите и справедливи санкции "създава риск за утвърждаването на политики във вреда на европейските граждани и европейската демокрация и затвърждава евроскептицизма и в новоприетите държави-членки".

"Ненамесата в тези съществени политики прави уязвим ЕС и всеки европейски гражданин на територията на ЕС. Така, ако мислим за Европа и ЕС като за цялост, то угрозата за независимостта на правосъдието в Република България води до намаляване на целостта. Ако страната остане в това състояние и продължи да бъде част от целостта на ЕС, то ЕС не следва да показва слабост да установи принципи и ценност върху част от територията си", се казва в писмото.

Бламирането на конституционните промени

Всички тези изводи са изведени от няколко събития в страната. ССБ започва с бламирането на конституционните промени, които доведоха и до оставката на правосъдния министър Христо Иванов. Съдиите припомнят, че актуализирана стратегия за съдебна реформа, която бе приета през есента на 2014 година, се превърна в гарант на доверието на ЕК към страната ни. ССБ казва, че тази стратегията е трябвало да бъде осъществена с конкретни предвидими действията на политическите власти, но това не се е случило.

Организацията допълва, че съдебната стратегия е трябвало да се изрази чрез промени в конституцията, а след това и в промени в Закона за съдебната власт. Внесеният първоначален проект за промени в конституцията обаче бе сведен до ревизиран "исторически компромис", а накрая и той окастрен допълнително.

"Най-същественият елемент от предлаганите промени беше разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и колегия на прокурорите и следователите, по начин, гарантиращ независимост на съда, автономия на прокуратурата, премахване на безотчетността на прокуратурата при изпълнение на наказателната политика на държавата, ликвидиране на политическото влияние на изпълнителната власт върху съдебната, както и на прокурорите над съдиите при решаването на кадрови кариерни въпроси", се казва в писмото. ССБ отбелязва, че и това не се е случило чрез промяната на квотите в колегиите при второто гласуване на конституционните промени.

Нежелание да се разкриват зависимости

Писмото продължава с бунтовете на съдиите от Софийския градски съд през декември 2014 г., както и че проверката на ВСС е започнала едва след публично огласената позиция на посланиците на седем европейски държави. И до днес няма наказани за изнесените данни за множество тежки нарушения. "От страна на ВСС не беше даден убедителен отговор на въпроса съществували ли са корупционни схеми за въздействие при решаването на дела в Софийски градски съд", се казва в писмото.

В него се припомня за аферата "Яневагейт", която е хвърлила светлина върху зависимостите на старото ръководство на Софийския градски съд.

"Освен това в съдържанието на разговорите (по "Яневагейт") има данни за недопустимо вмешателство на министър-председателя в работата на съдебната власт, за нерегламентирано поведение на главния прокурор по отношение на лице, срещу което е започнато наказателно преследване, и за зависимост на членове на ВСС от представители на изпълнителната власт", допълват съдиите.

Те обясняват, че прокуратурата първоначално е образувала дело за проверка на обстоятелството дали записите са законни, а след силния обществен натиск – обяви, че ще провери и съдържанието им.

"Същевременно главният прокурор не даде гаранции, че това производство ще бъде проведено при отстраняването му от случая, въпреки твърденията за негови действия, съдържащи се в проверяваните разговори. Резултатите от тази проверка и изобщо данни за развитието на разследването все още не са станали публично достояние", се казва в писмото на ССБ до Брюксел.

Съдиите припомнят още събитията отпреди ден, когато ВСС приключи непрозрачната си проверка на аферата "Яневагейт" след личното появяване на премиера Бойко Борисов в съвета.