Статутът на проекта за газопровод "Южен поток" остава без промяна. Той е спрян. Това заяви говорител на руското министерство на енергетиката пред ТАСС.

“Статутът му остава без промяна, проектът е спрян“, заяви представителят на министерството.

По-рано български медии съобщиха, че работата по проекта „Южен поток“ ще бъде възстановена в близките няколко седмици. Според вестник „Стандарт“, „подобен род сигнали от Русия е получил българският премиер Бойко Борисов“. Изданието отбелязва, че проектът за строителство на газопровода, най-вероятно, ще стане една от точките в дневния ред на заседанието на руско-българската междуправителствена комисия по търговско-икономическо и научно сътрудничество, което ще се проведе в края на януари в София след 5-годишно прекъсване.

Проектът "Южен поток" Проектът за газопровод "Южен поток" беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз. Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа, на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до гр. Варна. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на "Южен поток" на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа.

Очакваше се експлоатацията на тръбата да започне в началото на 2016, когато да потекат първите количества газ. При пълен капацитет четирите тръби трябваше да доставят 63 милиарда кубически метра природен газ годишно.

"Южен поток" не е руско начинание, както често се смята. Това е международен проект с участието на водещите европейски енергийни гиганти. В него "Газпром" притежаваше 50%, а италианската ЕНИ - 20%. Френската "Електрисите дьо Франс" и германската "Винтерсхал" /част от BASF/ държаха по 15%.

За осъществяването на проекта за морски газопровод през Черно море бяха необходими инвестиции в размер на няколко милиарда евро. Точната цена трябваше да бъде определена след приключване на проектирането, въз основа на резултатите от проведените основни търгове за доставка на тръби, нанасяне на защитно покритие, полагане на тръби и логистика. Една от цифрите, които се споменава, е 15,5 милиарда евро.

След избухването на украинската криза през пролетта на 2014 г. международната обстановка се усложни и стана неблагоприятна за реализацията на газопровода.

На 1 декември 2014 г. по време на посещението си в Анкара руският президент Владимир Путин заяви, че Москва спира проекта „Южен поток“. "С оглед на това, че до момента не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия в тези условия не може да продължи реализацията на този проект. Ние не можем да започнем строителството на морската отсечка, докато не получим разрешението от България", заяви тогава стопанинът на Кремъл.

От своя страна президентът на „Газпром Алексей Милер обяви, че проектът „Южен поток“ повече не е актуален. През декември 2014 г. италианската компания Saipem, която е част от ЕНИ – италианският партньор на „Газпром“ беше уведомена за спирането на „Южен поток“.

Вместо него руската страна предложи на Турция да се изгради газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море със същия капацитет от 63 милиарда куб.м. газ, какъвто имаше "Южен поток". Инициативата също така предвиждаше и построяването на газов хъб на турско-гръцката граница, откъдето всички желаещи ще могат да си купуват "синьо гориво" на пазарни условия.

В началото на декември 2015 г. Русия обяви, че проектът за газопровод „Турски поток“ е спрян. Това стана, след като турските ВВС свалиха руски бомбардировач Су-24 в небето на Сирия. Този акт на Анкара предизвика най-голямата криза в двустранните руско-турски отношения от десетилетия насам.