В България Ивановден е със статут на национален празник. Има и един милион поговорки: „От кал да е, Иван да е”, „Иван не е име, а звание, титла”... Радвам се, че и моят по-голям син, и той носи това име. Това каза пред БГНЕС музикантът Иван Лечев.

Аз съм кръстен, доколкото знам, на моя прадядо, който навремето е бил военен лекар, разказа Лечев и обясни, че тогава българите свободно са пътували из чужбина и той е завършил в Париж. За произхода на едно от най-разпространените имена у нас знае, че идва от староеврейски и означава Божи дар, но по-важното е, че в България е на голяма почит.

За своя прадядо музикантът разказа, че един ден покойният български композитор Панчо Владигеров е срещнал баща му и се оказало, че въпросният му прадядо и майката на Панчо и Любен Владигерови, са били навремето гаджета. „И Панчо казва на баща ми: Ти знаеш ли, че те ако се бяха оженили, аз щях да съм ти, а ти щеше да си брат ми”. Така, че има предистория д-р Иван Лечев (прадядото). „Бил е хубав човек - висок, интересното е, че е бил леко рус, с едни мустаци, с униформа, въобще много готин. И аз много се гордея, че нося неговото име”, каза още музикантът, виждал запазени снимки от покойната му баба.

За това на кой Иван би се обадил за празника, Лечев каза: „Страшно много хора имам Ивановци. Половината ми телефон е пълен с Ивановци. Някои от тях не са в България за съжаление, някои вече не са и между живите като адаша Иван Балсамаджиев. Много адаши имам. Ще започнем да си звъним”, сподели Лечев. Според него, човек, който се казва Иван, някак си му личи. „По същия начин много личи и на хора, които се казват Димитър. Някак си като кажеш Митко и си представяш горе-долу определен образ, и с Ивановците в много голяма степен е така, както и с носителите на името Георги. Това са едни много прекрасни, много хубави имена”, каза именникът, баща на двама сина – единият, носещ неговото име, а по-малкият – Константин.

„На Косьо много му отива, защото е много целеустремен, нищо че е на три години и половина. Сега е в стадий, когато всяко нещо, което види се превръща в ударен инструмент. Аз съм му взел едни детски барабани. Никак не ми се иска да става музикант, но ако стане, може би трябва да бъде барабанист, защото натам отива работата”, смее се Лечев, който е и китарист, и цигулар и композитор.

За това къде ще празнува Ивановден, музикантът каза, че досега винаги е бил в компанията на колегите си от „Дърти пърчис”. Тази година обаче празникът се пада в четвъртък – ден не много подходящ групата да забие в "Swinging Hall". „Ако го правим така, както винаги сме го правили, аз ще пусна във Фейсбук и ще се разбере веднага, за да дойдат хора, защото Ивановден е празник, на който трябва да има голяма аудитория".

Музикантът сподели още, че от изминалата 2015-та година не може да се оплаче, защото с колегите си са свършили много работа като европейското турне с „Фондацията”. „Обиколихме всички големи и нетолкова големи европейски градове и то с много добър успех. Доказахме си и на себе си, и на хората, които ни слушат, че тази група има място под слънцето. Изобщо всички проекти, по които работих тази година минаха много добре”, посочи той. На втория ден от Коледа пък двамата със Стефан Вълдобрев имаха концерт в столичен клуб, така че и завършекът й е бил добър. А през новата 2016-та го очаква още повече работа.

Още на 4-ти април „Фондацията” (Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо Николов, Венко Поромански) ще изнесат симфоничен концерт в Зала 1 на НДК. В момента тече подготвителен период и репетиции с оркестъра на БНР. Освен това ФСБ тази година става на 40 години и заради това също се очаква да бъдат предприети някакви действия. На 10-ти февруари пък „Фондацията” заминава на другия край на света, а именно на турне в Австралия, Нова Зеландия и Тасмания. „2015 г. приключихме с Европа, сега 2016 г. започваме австралийския континент и имаме далечен проект за есента да започнем да се организираме за едно околосветско пътешествие. Ще започнем от Аржентина, Бразилия, Мексико, Америките и т.н.”, обясни известният китарист.

Тъй като всичко това, което е запланувано за реализиране изисква много енергия, Лечев заяви, че това, което го зарежда и което го мотивира да продължава е любовта към семейството. „Малкият ми син Константин, прекрасната ми съпруга Жени, която е изключително голяма моя находка. Въобще любовта и музиката са две много силни вдъхновения. Мисля, че няма нужда човек да търси повече”.

В музикален план Лечев има две неща, които все още не е направил. Едното е вече започнато - става дума за самостоятелен албум на съпругата му Жени. „Записали сме само едно парче до този момент. След толкова много години това ми е грях на душата голям, но междувременно създадохме „Фондацията” и какво ли още не. Много неща вървят, много се надявам сега през януари и февруари нещо да направя и да задвижа нещата напред. Четири парчета са в ход. Тя е автор на музиката и текста, аз трябва да направя всичко останало. Второто е, че от много години мечтая да направя самостоятелен албум. Това може би ще се отложи за следващия живот, защото не знам в този дали ще успея”, сподели музикантът.

Иначе, и в личен, и в професионален план, няма нещо, което Лечев да иска да промени. „Мисля, че успях в годините да не се изложа много”, добави той и продължи: „Не искам да бъда груб, но смятам, че много колеги успяха доста повече да се изложат. Аз никога не съм си сменял като цяло критериите. Винаги съм гледал да правя неща, които да отговарят първо на моите критерии и след това на хората, които са нашата публика, които аз претендирам и знам, че са по-интелигентната част от публиката, така да го кажем и които заслужават човек да полага усилия, за да го радват, защото те се отблагодаряват по много прекрасен начин”, заяви Иван Лечев.