Именникът Йордан Караджов с гордост носи името на дядо си и се моли близките му да са здрави, а той да не спира да пее.
С голяма гордост нося името си до ден днешен - 64 години вече. Кръстен съм на дядо си Йордан. Бащата на моя баща. Това разказа за БГНЕС фронтменът на една от най-известните български групи „Сигнал” Йордан Караджов.

Дядо ми Йордан е бил един безкрайно благороден човек, тих и кротък. Наследил съм вероятно част от неговия характер, защото и аз съм, бих казал, тих и спокоен по природа, дори леко притеснен от гледна точка на отношенията ми с хората, но когато пък стана приятел с някого, това е до живот, сподели музикантът.
„Всеки, който носи това име, го носи с гордост, защото ако се върнем малко повече от 2 хиляди години назад и мястото където Христос е кръщаван, има велика история в това име от Христовото кръщене в река Йордан, до ден днешен”, обясни музикантът. На Богоявление, без да чака небето да се отвори, би поискал като всеки обикновен човек здраве - за себе си и семейството си – за съпругата, децата и внуците.

Изминалата година за него е била една прекрасна година и в личен, и в професионален план. „Със „Сигнал” направихме много концерти в България и голямо турне в Западна Европа - Виена, Брюксел, Люксембург, четири концерта в Германия направихме и след това в страната обиколихме надлъж и шир големи и малки градове. Аз вече съм член и на една друга супергрупа – „Легендите”. С тази банда направихме шест големи концерта в едни от най-големите градове на България”, каза Данчо Караджов. В личен план в момента единственото, което го интересува е семейството и двете му малки внучки, които са му на сърце. „Все за тях мисля, прегръщам ги, целувам ги, когато мога, а в интерес на истината мога почти всеки ден, което ме прави безкрайно щастлив”, обясни той.

Относно плановете му през 2016 г. Караджов посочи, че не крои нищо, защото някои хора му казват, че е постигнал всичко като музикант в тази безкрайно малка страна, с много ограничен музикален пазар. Все пак, той няма намерение да се отказва от концертите и точно това е, което подготвя през 2016 г. - концерти и срещи с публиката, която обича музиката на „Сигнал”. „Ние също обичаме своите почитатели и не случайно вече 37-38 години сме много желани, където и да се появим залите са ни пълни, което е може би едно от нещата, които бих пожелал на себе си и на групата да се случи и през 2016 г.”.

Относно това, което го мотивира да продължава да работи е семейството му, което още от самото начало го поддържа и вярва в това, което прави, а също и късметът, и шансът да прави песни, които живеят вече близо 40 години и ги знаят не само първите почитатели на “Сигнал”, но и техните деца и внуци. „Когато ходим на по-големи концерти идват цели фамилии и това е всъщност мотивацията, за която ме питате. Ако не се случва това нещо, то няма да съществува нито една банда по света”, посочи музикантът.

Тъй като Караджов е известен и с това, че винаги защитава правата на музикантите, нямаше как да не го попитаме и за мнението му относно факта, че по родните радиа и телевизии много рядко се чува българска музика. Той е безапелационен: „Няма изобщо българска музика по родните радиа. Ако влезете в една Сърбия, например, на момента зазвучава техния фолклор, попмузика, рок и пр., но през целия ден звучи само сръбска музика. Докато тук, още в самото начало, когато започнаха да се правят частни радиа, а и държавните радиа - правят се на американци, на англоговорящи и загърбиха толкова хубавата музика, която българите произведоха през всичките тези години. Радостното е, че примерно при „Сигнал” това не пречи залите да са ни пълни”, коментира той.

Според него от липсата на българска музика в родния ефир дори може да се търси положителен ефект, защото в противен случай, няма да са толкова интересни на хората, пожелали да ги видят на живо. Като цяло обаче за него това е “безкрайно срамна политика”.